Насред пустинята, по нечия воля, пораснали девет дървета. Първото и най-голямото от тях се наричало Слънце. Неговото стъбло било огромно и топло, а плодовете му - с ярки цветове, които преливали от жълто в оранжево. Един ден се появил вятър, било през есента, когато клоните на Слънцето били полуизсъхнали. Полъхът на въздуха ги раздвижил, а семената на плодовете се разпръснали из цялата пустиня (Вселена).
Идната пролет, благодарение на първоизточника, изникнали други осем малки растения, които през годините наедрели и започнали да раждат свои плодове. Те постоянно имали нужда от майка си - Слънцето. Без нея всички щели да загинат. Най-близкото до горещия феномен дърво носело името Меркурий, неговата сестра се наричала Венера, неотлъчно до нея била най-красивата от всички - Земя, четвъртото дете било Марс, петото - Юпитер, шестото - Сатурн, седмото -Уран, а последното - Нептун. Те всички били уникални по вида си, но най-божествена и надарена била Земята. Стъблото ù било изградено от слое ...