С топора /кулминацията/
Асен Аговски минаваше за народен човек. Живееше, както казах, в нова къща, но на края на града. Оградата на двора му опираше в гората. А самият двор не беше просторен.
Е, всяка сутрин шофьор с кола отиваше да го вземе и закара в комитета. Заедно с него и жена му Пенка – инструкторка там. Привечер или късно нощем – ако имаше някакво заседание или мероприятие, го връщаше.
Зад гърба му го наричаха Асан Ага. Заради типичното му бейско поведение. Вървеше изпъчил гърди, кимаше небрежно на поздравите /вярно, никого не подминаваше/, но избягваше срещи и разговори по улици и коридори. За това, според партийните другари, съществуваха кабинетите.
Освен това – не се появяваше в стола на окръжния комитет.
Малко отклонение за столовете и столуващите. Столове за хранене в града ни имаше немалко. В заводи, фабрики, училища, в болницата, даже в някои по-големи служби. Йерархията е невидима, но точна – човек заема позиция в обществото според стола, където се храни.
В стола на ОК ...