СМЪРТТА НА БАЩАТА
Беше изключително жизнен старец, но сега бе малко настинал.
Синът му държеше да остане да си лежи, затова му донесе топла храна от ресторанта в една пластмасова кутия, пресипа я в порцеланова купичка и му я поднесе в леглото.
Гордееше се с това момче. Такъв жест на синовна любов! Очите му се насълзиха.
– Не я изхвърляй!
Не обичаше да изхвърля каквото и да било. Събираше всичко в шкафовете, в мазето, на тавана...
Синът му сбърчи вежди, изгледа го строго, смачка пластмасовата кутия и я мушна в горящата печка.
Старецът изстена, лицето му се наля с кръв, стисна в юмруци и придърпа завивката (подносът, храната и приборите паднаха и се пръснаха на пода), оброни глава и издъхна.