15.10.2011 г., 19:25 ч.

Смъртта на Премиера (антиутопия) 

  Проза » Разкази
546 0 6
1 мин за четене
... След като изтреби лошия материал и изчисти нацията, Премиерът се почувства безкрайно уморен и самотен - като Бог...
Годината бе 2022. На земята му останаха около 2 милиона жители - предимно роми... В затънтените планини се срещаха тук-там овчари и кравари, но те не се брояха...
Премиерът бе сам в кабинета си. Изведнъж една лоша мисъл бръмна в главата му като оса. "Вече съм стар, а нямам никакви наследници, никакви роднини. Кой ще продължи славното ми дело? Никой не е достоен. Всички се оказаха предатели, некадърници, саботьори - някои избягаха, а от други трябваше да се освободя, защото пречеха... Всички са продажници!..."
Обзе го огромен СТРАХ - за себе си, за живота си. За пръв път изпита съмнение, празнота... "Май е най-добре да се гръмна! Няма друг изход... Направих, каквото можах..."
Извади пистолет и го насочи неуверено към слепоочието си. Ръката му трепереше... "Не, такъв човек не може да умре!..."
В кабинета му неусетно влезе Министърът на вътрешните работи - г-н Мангалов, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Предложения
: ??:??