СНАХА
 
 
  Не хареса Пенка снаха си и това си е. Коя пък ли ù харесваше. Колкото и момичета да бе довел Краси у дома, тя все им намираше недостатъци и ги смяташе за леки жени, само и само да остави сина си за себе си. Досега бе успяла да прогони всяка, но тая, тая се оказа костелив орех. Упорита. Какво ли не ù надума, как ли не я нарече Пенка. А тя само мълчеше и никога не ù се сопна, не ù отговори за нищо, даже свършваше всичката домакинска работа, а и готвеше добре. Справяше се перфектно и в службата ù скоро я повишиха в счетоводител на фирмата, в която работеше. Просто няма за какво да я упрекне човек. Единственият ù голям недостатък, освен че леко накуцваше с единия крак, си остана любовта ù към Краси. Романтичка по природа, Цветанка си представяше и изживяваше любовта пълноценно и всеотдайно, бе готова в огън да гори, ако трябва, само не и да се откаже от любимия. За голямо учудване на Пенка, обаче, този път синът ù не се поддаде на обидите и шантажите ù и не отстъпи. Разбра се и причината, жената очакваше дете. Това хвърли свекървата в ужас, как ще дели сина си с нея от днес нататък?... Заспеше ли, все я сънуваше като змия, която изгаря сърцето ù и с пепелта му наторява цветята си. А плетеше ли, винаги вкарваше змиевидни форми в ръкоделията си, без да се усеща как го прави. Не можа да надвие на гнева си спрямо момичето. Взе нищо да не ù спори - ни в къщи, ни в градината...
  Насрочената сватба мина и детенцето се роди. Едно такова сладко момиченце с руси къдрици и сини очи, съвсем като на майка си. А Пенкината ревност не минаваше. Обожаваше детенцето, още повече, че го кръстиха на нея, но снахата... Как да я прогони? Как?... Какво ли не опита, какви ли не интриги изплете по неин адрес: доливаше вода в яденето, измисляше ù задачи, които до късно я държаха навън - само и само да убеди сина си, че жена му има любовник и даже слагаше в гардероба им разни парфюмчета, кърпички, дребни подаръчета. Набеди я, че по тази причина не поглежда детето си и тя, бабата, трябвало да се грижи за всичко. Но Краси не се хвана на това. Добре познаваше майка си. Понякога дори самата свекърва се питаше защо прави всичко това и се страхуваше от ревността си, опитваше да я превъзмогне, но без успех. Дори плетивата ù със змийски форми се харесаха на клиентите ù. Това вече беше върхът на всичко. Да харесат снаха ù, дори като Змеица...
  Един ранен следобед, когато бе излязла да пие кафето си в отсрещното кафе, на масата ù досади млада циганка с момиченцето си:
  - Господ здраве да ти дава, како – посегна с отворена длан към Пенка тя.
  - Я да се махаш оттука! 
  - Голяма мъка има на сърцето ти, како. Жива да си, пусни тука два лева и ще ти кажа.  
  - Махай се оттука, ти казах! – скочи свекървата и блъсна непознатата жена - Върви ги разправяй тия на някой друг.  
  - Недей така ма, како, дай да ти гледам. Не съм джебчийка. Виж, дете водя. Трябва и то да яде ма, како. Пусни тука някой лев и ще ти гледам. Снаха имаш, омразна за тебе...
 
* * *
  Какво ù каза след това циганката, Пенка не помнеше. Спомни си само, че я попита магии за раздяла прави ли.
  - Како, с това шега не бива. Ти сериозно ли, како?
  - Тъй като ме гледаш, смея ли се? – сряза я Пенка  
  - То за моженето, мога, како. Ама опасно е, да знайш. И ще струва скъпо, ей!  
 
* * *  
  Сън не я хвана тази нощ Пенка. Тази циганка сякаш Господ ù я прати. Не че вярваше в Господ и други такива бабини деветини, де, но...
 
* * *
  Срещнаха се обаче на друго място, да е далече от очите на любопитните комшийки. Пенка почерпи непознатата с едно кафе. Айше ù обясни кога и как да свари билките* и да напръска с тях снаха си, докато спи. 
 
* * *
  Всичко изпълни Пенка, както и го бе казала циганката. Цяла нощ вряха тревите. Но, тъкмо когато Пенка смъкваше тенджерата от газовия котлон под навеса, излезе Краси - по пижама.
  - Ама че на лошо миришееее. Стига ма, майко! Как ще пиеш тая отврат?
  Пенка изтърва тенджерата и отварата заля сина ù. „Боже! Дано ме е излъгала циганката.” Хвана се ужасена с две ръце за главата. 
 
* * *
  Денят мина спокойно. И този, и следващият. Невярващата в нищо Пенка взе да се моли на Бог циганката да я е излъгала. Щеше да я позлати, ако е така... Взе да сънува кошмари, изгуби съня си.
  Но от този ден нататък Краси взе да се променя. Първо се промениха очите му, после кожата, взе да става една белезникава. Появи се и странна слабост в краката му, която се засилваше с дни, докато една сутрин не можа да се изправи на тях. Бяха отънели и сякаш покрити със змийски люспи. А скоро престана и да говори. Лекарите не можаха да открият причината, за да му помогнат. Плачеше скришом безутешната Цвети, а пред него се показваше силна, помагаше му, окуражаваше го.
  Свекървата - и тя се промени. Много отслабна, откак синът ù се „разболя”. Цвети не можеше вече за нищо да разчита на нея. Старата отчаяно обикаляше улиците, дано срещне отново Айше, за да ù помогне. Всичко ще ù даде, само да я срещне... Къде ти? Град голям. Но от нея ни помен. Така е, злото се стовари върху нея чрез най-милото... Какво да прави сега? Какво?... Синът ù умира, а тая омразница е жива... жива… Скоро и тя съвсем се побърка, бръщолевеше все за някаква циганка и магия... Нищо не можеше да разбере снахата. Толкова мъка ù се стовари на гърба...
 
* * *
  Толкова мъка ù се стовари на гърба - свекървата в лудница, съпругът ù - парализиран на легло. Къде ли не ходи и кого ли не пита. Колко гледачки и баячки обиколи. Но всички свързваха името на Краси със змия. Казваха, че виждат змия...
 
* * *
  Една сутрин Цвети не намери Краси до себе си на леглото, а само парченце от змийска кожа. Не знаеше какво да мисли. Краката му бяха съвсем изсъхнали, за да може да стане. Звъни по телефона на всичките от малкото му останали приятели. Но никой нищо не знаеше… А малката Пепи все питаше за баща си... Какво да ù каже? Какво? След като и тя не знае какво се е случило...
  Краси бе обявен за национално издирване. Но скоро и това приключи.
  Погреба Цвети мъжа си, без ковчег, без гроб... Само Бог знае де са костите му, за да ги оплаче.
 
* * *
  Скоро дойде и сестра ù с детето, хем за част от лятната ваканция, хем за да окуражи Цвети и да ù помогне да се съвземе.
  - Мамооо! – извика малкият Митко – Кажи на леля, че в двора има шарена пръчка.
  Втурна се Боби и какво да види - от градината към чешмата бе излязла на припек змия. Уплашено дръпна сина си назад и го отведе в стаята, но когато се върна, за да убие влечугото, него вече го нямаше. 
  - Има змия в двора ти, Цеци. Намах нищо под ръка. Иначе...
  - Да не си посмяла, како. Всеки ден си я храня тая змия. Никого не закача. Дойде у нас тъкмо когато изчезна Краси. Не ми даде сърце да я убия, както друг път. Имах чувството, че ме гледа с очите на Краси...
  - Съвсем си превъртяла. Ама аз тогава не мога да остана повече. Няма да излагам децата си на опасност заради глупостите ти. Че ти е трудно, трудно ти е... ама не те разбирам. Тръгваме си. Още сега
  - Ама, моля те. Змията никого не закача.
 
* * *
  Остана и без сестра си. Да си върви пък.
   
* * *
  Тази нощ Цвети сънува Краси. Изглеждаше странно, със змийско тяло. Заприлича ù на змията от двора.
  - Цвети, ти ме разпозна, макар и мъртъв за света на хората. Но няма да си тръгна от градинката ни, ако ти не пожелаеш. И не затваряй напълно прозореца, за да си лягам до теб и детето понякога. Мама. Тя е виновна за всичко. Заля ме с отвара, приготвена да убие тебе. Сега съм, вярваш или не вярваш, Змей. Но можеш и да ме спасиш, ако искаш. Можеш, Цвети.
  Събуди се, плувнала в пот и сълзи. Пепи спеше кротко до нея и сигурно сънуваше своите красиви детски сънища. Какво е това?! Какъв Змей?! Но се сети как го виждаха гледачките, при които ходеше в началото, когато отчаяно търсеше лек за мъжа си. И пак се питаше Какъв Змей?! Какъв Змей?!...
* * *
  Като по чудо Цветанка намери циганката, дала магическите билки на свекърва ù. Тя първо се дърпаше, но после призна всичко.  
  - Ще ти дам, Цветано, билки**, но много скъпи са. Ей ти и туй бяло камъче. Хвърли го по него, когато пропеят петлите. 
   
* * *
  Кой ли така настоятелно звънеше на вратата толкова рано?
  На прага на вратата бе застанал Краси с букет от синя и бяла тинтява, жълта комунига и овчарско биле, и вратига, все още бледичък, но още по-красив.*** Усмихна ù се нежно, както винаги го правеше и я целуна.
  - Добро утро, мила. Честит рожден ден!
 
 
________________________________________________________________________________
* Според народната песен „Вълко Змей” билките, които превръщат човека в Змей са „... теменуга, тинтява и тая пуста подбяла...”, а процедурата по приготвянето им е следната, според същата песен „... земи празно ръшето сред нощи, сред полунощи и тури нова тенджура, с ръшето огън захлупи и тури бурен, та вари, дорде петлите пропеят... ”: Българско народно творчество, т IV- Митически песни. – Български писател: София, 1961г.  - 415 – 418 с.
** Според народната песен „Стоян Змей” билките, които развалят магията и възвръщат първоначалния образ и същност на човека, след като е бил превърнат веднъж в Змей са: „... синя бяла тинтява и жълтата комунига; да ги вориш, Петкано, и да полееш Стояна...”: Българско народно творчество, т IV- Митически песни. – Български писател: София, 1961г.  - 419 – 425 с. ; Хвърлянето на бяло камъче върху Змея също възвръща човешкия му облик според народното песенно творчество. (вж.” Вълко Змей”).
*** Според народната песен това са билките, които развалят магията и възвръщат първоначалния образ и същност на човека, след като е бил превърнат веднъж в Змей. В разказа Краси ги подарява на жена си, за да ù благодари, че му е спасила живота Защото не само в българската, но и в други митологии присъствието на змия в двора на къщата се е тълкувало като присъствие на дух на починал близък, който пази дома от зло. Затова и убиването на змия е било знак, че в семейството ще се случи нещастие... Освен това, ако се задълбочим в източните религии, ще разберем, че образът на Змията символизира образа на нашата фина същност – нашата Кундалини... Т.е. Змията се явява граничната същност, нишката, която разделя живота от смъртта. В живия човек е неговата фина енергия, а мъртвият я оставя на земята и тя приема образа на змия.
**** Според цитираните народни песни циганката, която е дала билките за омагьосването е същата, която дава и билките, които връщат първоначалната човешка същност на омагъосания в Змей човек, а той е станал още по-красив отпреди.