Както при много други неща, така и когато дойде пролетта, някои хора се радват, просто защото виждат, че другите са щастливи от красотата, която тя носи. Но лесно може да се разбере, дали човек е искрен в радостта си или е само, защото хората правят така. Когато дори в пролетта се зарадва на дошлият без време сняг, значи чувствата му са истински. Емоцията е силна. И изживяването е неповторимо.
Застанал до прозореца, човек наблюдава как снежините се събират и заедно завиват цъфналите овошки и цветя. Пазят ги от студеното време, което като неканен тъжен спомен се явява в събуждащото се от зимен сън тяло. Иска да излезе навън, но снегът го спира. А само допреди няколко дни, слънцето грееше и радваше и двора, и сърцето. Но човекът осъзнава, че няма място за сърдене. Дори останал вкъщи, той може да гледа тази картина, нарисувана с палитра от бяла чистота и пролетна свежест. Не може да усети вятъра, който като диригент ръководи оркестъра от снежинки. Но не се сърди. Има ли по-добър разказвач ...