— Петьо, ела тук, мойто момше - казва другарката - Сядай при Диди, и да си изядеш всишко!

На пейката сме седнали четирима, аз съм до Диди. Обядът е пилешка супа, домати с ориз, а за десерт има зелено грозде.

— Всишки да си изядат обяда! - вика другарката. Тя е едра жена, с къдрава руса коса.

— Ти защо не ядеш, бе Диди? - Пошвай!

После другарката отива в другия край на столовата, и сяда на едно от малките столчета. Там си говорят с лелята и пият кафенце. На нас ни дават сок и чай. Чаят мирише на трева. Лелята е стара и дебела. Лелята готви и чисти, и когато някой се напишка в леглото, сменя чаршафите и му се кара. Лелята е лоша.

— Другарката е лоша! - казва Диди. Очите и са насълзени. Диди е с черна коса вързана на две тънки плитчици. Диди е хубава. Миналата седмица мойта майка и на Диди майка и ни заведоха на разходка, и ни снимаха - пред фонтана на площада, там където са гълъбите. Имаше много гълъби, другите не забелязват, но аз ги видях от къде излизат.

— Искам в къщи! - казва Диди.

Хубава е, нищо че плаче.

— Ще я изкажа на мама другарката - Диди дъвче гроздето и преглъща. Аз плюя люспите под масата, и се оглеждам, да ме ме види другарката. Мразя люспите - навсякъде са: в супата, в ориза, гроздето и то има люспи. Има и семки, и горчат като ги хрускам. Хрус-хрус. Ето още една. Гадно грозде!

— Ще си играеш ли с мене? - пита Диди. Гледа ме, пита мен. Вече не плаче. Хваща ми ръката. Ръката и е потна.

— Да, ама после - казвам. Срам ме е от Диди. Много е близо. Много е хубава. Дърпам си ръката.

— Всишки да стават! - вика другарката - Всишки към спалните! Другарката говори смешно. Тя не е лоша. Тя много бърза. Лелята прибира чиниите. Лелята не е лоша. Лелята бърза, но не колкото другарката.

— Ще те чакам после да си играем на люлките - казва Диди. Диди спи в другата спалня. Там са момичетата.

— Шшшт! Тихо! Всички да спят! - вика лелята. Другарката я няма. Аз не мога да заспя, само притварям очи, да не ми се кара лелята. Обаче виждам какво става наоколо.

— И никакво пишкане в леглото! - казва лелята. Гледа към Владо. Той редовно се напишква в леглото. После мирише лошо. После лелята му се кара и той пак се напишква. Другите му се смеят, а на мен ми е жал за Владо. Те му се смеят, а той мълчи.

— Виж какво си имам - казва после Диди. В ръката си стиска малко листче. На него има печатче - червена пчеличка. — Имам шест фчилички! - казва. Много е горда. Нослето и се вирва нагоре.

— Аз пък знам откъде идват гълъбите - казвам. Диди мълчи.

— Ще ме люлееш ли? - казва Диди и сяда на люлката.

— Да - казвам и я залюлявам.