„Името ми е Самюел Фелпс, на 26 години съм и съм адвокат. Или поне бях, защото ако четете това, аз най-вероятно лежа в някоя стая на апартамента си в локва кръв. Пиша това не защото искам съжаление, това не е бележка на самоубиец. Това е моята кратка биография, след като срещнах най-красивото и унищожително нещо в живота си. Аз знаех, че рано или късно ще се стигне до този край.
Нейното име е Софи, за пръв път я видях на коледното парти на кантората преди година. Беше любов от пръв поглед. Няколко приятели я пробваха преди да ми предложат. Със съгласието ми да се включа, се роди и връзката ми със Софи там в сенките на чемширените храсти, където бе сакралното място на малката ни групичка. Първият ми допир с нея бе незабравим, усещанията, които породи и завихри в мен ме накараха да се чувствам като девственик. В мрака останахме само аз и Софи, другите се върнаха към приканващата светлина на къщата на шефа ни. Изпитах облекчение от това, понеже нямаше нужда да виждам подигравателните усми ...