Наближаваше септември. Виктория трябваше да тръгва на училище, а все още беше при баща си.
- Другата седмица ще дойдем да те вземем.
- Добре, мамо.
- Кажи на татко ти, че ще дойдем в събота. Довиждане и да слушаш.
- Чао, мамо. Обичкам те!
Пристигнаха в събота сутринта. Владо ги чакаше.
- Вики е с нашите на полето. Днес вадиме картофите. Ако искате елате да ми помогнете, тъкмо ще си напълните багажника за зимата.
- Аз нямам нищо против, тъкмо съм по анцунг.
- Както кажете момчета. Аз съм с дънки.
Вечерта се прибраха доста късно.
- Къде се забавихте, маме? Притеснихме се с баща ти.
- Помагахме на Влади да извади картофите. Каталясали сме. После пържихме картофи и поляхме добрата реколта. Донесохме ти картофи за зимата. Иди да ги видиш в багажника са. Ще ги свалим в мазето, ще си вземе по един душ и си лягаме. Утре ще ти разказвам. Малкият спи ли? ...