Толкова беше студено, че се чувстваше сякаш вдишва хиляди миниатюрни иглички, които преживяваха мимолетния си кристален триумф, преди да се превърнат в обикновени капчици вода. Дишаше дълбоко, наслаждавайки се на усещането, крачейки безцелно по приказно грейналата улица. Беше Коледа! Как не и се прибираше у дома. "Дом" - иронично се подсмихна тя. Нали там не я чакаше никой. 
Впускайки се в надпреварата на живота, гонейки цели, стремежи, кариера не усети кога годините се изляха като фини песъчинки мужду пръстите и`, докато тази сутрин не видя  една непозната да я гледа от огледалото. Остаряваше! Неусетно! 
Крачеше в бялата пухкавина на снега, а безбройните коледни светлинки искряха по него като съндък с тайно пиратско съкровище. Изведнъж  във въздуха се разнесе уханието на канела и в съзнанието и` нахлу неканен спомен от детството, който като филмова лента бясно се завъртя пред нейните очи. " Топлата ръка на мама, усмивката на татко, блесналите очи на сестра ми, баба до камината, дядо с наръч цепеници - семейство!" Топли бисерчета се хлъзнаха по хладните и`бузи и тя неволно последва канеления аромат. Току на ъгъла на улицата я посрещна малко прозорче, намигващо с весели разноцветни лампички. "При Янис"  - прочете тя. Песента на звънче съпроводи отварянето на вратата. Тя присъпи плахо и се огледа - камина, люлеещ се стол, няколко уютни сепарета. Дъхът и`спря. "Като дом!" 
- Весела Коледа! - прозвуча мъжки глас зад дъбовия тезгях.
Тя се обърна рязко и видя срещу себе си широката усмивка на Янис. 
- Днес при Янис има специален подарък за всеки клиент. Дори за закъснелите. Коледа е!
Жената се усмихна смутено и понечи да си тръгне.
- Почакайте! Подаръка! - каза Янис и постави пред нея димяща чаша какао.
- Какао?! Това ли е подаръкът? - учудено попита тя.
- Не! Топлина! - каза той и обгърна раменете и`
"Топлина - помисли си тя - Толкова малко, а всъщност всичко!"
© Христина Димитрова - Peiballs 
Всички права запазени