Ясмин седеше на малка маса в заведението на гарата, което предлагаше храна и топлина на пътниците в студените нощи като тази. От другата страна минаваше междуградския път, осветен от дълга редица улични лампи, но рядко пресичан от някой окъснял и бързащ да се прибере в градчето, намиращо се на по-малко от километър от гарата - сякаш имаше закон, който разпорежда преди полунощ, всеки да е под покрив и външния свят да остава без никакво човешко присъствие.
Не знаеше къде се намира. Пътуваше, просто така, без посока и преди малко слезе заради престоя, който обявиха – влаковете имат тази странна привичка, да спират насред нищото, като за пътниците причината най-често оставаше загадка и я приемаха като нещо нормално.
Замисли се дали да не остане тук, но в случай, че все пак реши да продължи, влака тръгваше след половин час – поне така съобщиха щом спряха. Ясмин единствената слезе, други го бяха сторили на предните спирания или просто останаха по местата си.
След като огледа празната гара, н ...