Зимата искаше да заличи празничния ден и почти успяваше.
Отприщила се като виелица още в ранните часове на деня, нахвръляща се зла и сърдита срещу всички светлини по улиците на града. По обед, дъхът ѝ сновеше с шумни вихрушки от наострени скрежни кинжали, готови да пронижат безумеца, посмял да излезе, неразбрал посланието ѝ, че не иска да вижда никой навън. От студа, трепкащите цветове по кабелите още повече искряха, а това я караше да вие от ярост и се нахвърляше съвсем полудяла да изтръгва една по една нишките по които бяха накачени, накъсваше ги или омотаваше по оголените клони на дървета, убивайки светлините им. След това се зае и с крайградските далекопроводи и много домовете останаха без електричество, покрити от наветият от гневът ѝ сняг, стиснала ги в сковаващите телата им ръце.
Онези, опитали се да избягат с колите си, едва поели, бързаха да се върнат, след като виелицата ги заблъска с диви изблици на силата ѝ – обърнаха, едва успели да овладеят машините, и почти пълзейки успя ...