Нела се беше събудила със странното чувство, че денят няма да е обикновен и сега докато вървеше към университета за поредната лекция я утешаваше само хубавото слънчево време. Не беше закусвала, както винаги и се запъти към най-близкият нон-стоп, тогава я видя. Мария... беше пораснала, вече трябваше да е на две годинки и половина... дъщеричката му. Спускаше се по пързалката, слънчева, красива като баща си, наследила всичко най-прекрасно от Алекс... нейният Алекс. Не издържа и се обърна... той беше там, погледите им се срещнаха... нещо в Нела се счупи и едновремено хиляди разпилени парченца станаха цяло.
© Периян Байрамова Всички права запазени