Видях го. Ама съвсем случайно. Докато избирах плодове, докато ги подавах да ги премери продавача, докато плащах - така, някак случайно, главата ми се завъртя надясно, клепките ми трепнаха и очите ми се фокусираха в неговите.
Той също ме видя. Ако беше книга, тук щеше да е написано: „ Той впери поглед в нея, за миг се почуди дали е тя в действителност, или паметта му си играе лоши шеги. После осъзна, че това е тя наистина. Огледа се крадешком по навик, въпреки че не беше с жена си, и чак тогава тръгна към нея, без да е сигурен дали трябва да се усмихне, или да си придаде сериозен вид." Само че не беше книга. Беше съвсем действително! Колебанието му не трая много дълго, явно наистина беше сам. Надявах се, че тя е някъде наоколо, за да избегна срещата, която не бях сигурна, че не желая. Уви! Колкото повече се приближаваше той, толкова по-трудно ми беше да отлепя крака от земята и да тръгна в друга посока, да се влея в тълпата и да му избягам. Със сигурност нямаше да си направи труда да по ...