22.01.2011 г., 1:05 ч.

Спомените не чакат покана 

  Проза » Разкази
1481 0 7
37 мин за четене
СПОМЕНИТЕ НЕ ЧАКАТ ПОКАНА
Докато преглеждаше документите и пощата, адресирана до него, които секретарката беше оставила на бюрото му преди неговото пристигане в офиса, тя влезе в кабинета му и попита:
„Вече съм заредила еспресо машината. Ще изпиете ли обичайното си сутрешно кафе?”
„Да и то с удоволствие.”, отговори той и продължи работата си.
След минути на бюрото вече бе сервирано малка чашка с ароматно еспресо кафе, а в чинийката освен лъжичката имаше и задължителната кутийка със сметана и опаковка кафява захар. Преди да напусне кабинета секретарката докладва:
„Току що се обади господин Нел от „Кюне унд Нагел”, Мюнхен и помоли ако имате възможност да ви посети в удобно за вас време днес след обяд. Каза че става въпрос за интересни превози от Германия до Табриз и че било необходимо да се реагира колкото може по-бързо.”
„Обадете му се веднага и потвърдете среща за три часа. И още нещо - утре заминавам за България. Ще се върна в сряда. Моля да подготвите въпросите, които спешно трябва д ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Предложения
: ??:??