Изобщо не можах да вдяна тогава, защо Пичът постъпи така. Той имаше всичко. Такива спомени имам. Ако седна да ги разправям, ще ми изтръпнат крачката. Доста пия в тази пуста Франция. Пия тяхното гъсто вино и се мотая безцелно.Но когато пия, си губя физиономията. Гледам се в огледалото, плезя се, кривя си очите и се чудя аз ли съм, или не съм аз. А понякога се питам- кой съм изобщо и защо съм. Един човек знам, кой беше наистина, защото бе истински и това не съм аз. Отивам да си налия още една чаша. Предпоследно. В такива моменти ми се разправят разни неща.
Пичът имаше не само всичко, той знаеше повече отколкото е нужно. Беше неприлично богат. Чаровен, здрав, абе каквото се сетите, поне това се виждаше отвън. Но с времето се промени. Всяка сутрин в 11 часа, отиваше да бяга в парка. Но не защото имаше нужда, а защото така можел да размишлява по- добре. Понякога искаше и да бърза. Да изглежда забързан, ангажиран, за да не мисли. Тогава пък, зяпаше с часове Дискавъри, или слушаше музика.. Но ...