Пътуване във времето е концепция за придвижване на човек или друг обект напред и назад към различни точки от времето (миналото или бъдещето). Някои теории предполагат дори възможността за пътуване между паралелни реалности или светове, но дали въобще съществува такова нещо? До сега единствено в литературата и фантастичните филми се среща такъв феномен. Ако наистина съществуваше такава възможност щеше ли да работи по същия принцип по който го описват. С няколко натискания по таблото на машината на времето и се озоваваш в съвсем различна времева реалност. Ще можем ли да видим историческите личности, с които искаме да се запознаем? Ще можем ли да поправим грешките, за които цял живот съжаляваме? Ще можем ли да видим бъдещето, което предстои? Или всички познания, които имаме за тази концепция ще се окажат грешни, в такъв случай какво ще видим? Не би ли искал да узнаеш какво се крие зад тази теория за пътуване във времето?

***

Не помня кога нито къде, но помня, че някъде там по някое време се роди момче, което беше кръстено Айндрайд - на галено Айн. Момчето имаше двама братя и две сестри. От всички той беше най-малкият. Имаше руси коси и сини очи, като всяко друго красиво момче. Още от малък какичките му се радваха колко хубаво дете е. Пораствайки той ставаше все по-хубав и атлетичен. Всички в местността му се възхищаваха. Казваха му, че трябва да стане модел, актьор, но той не желаеше това. Не желаеше нищо, не се чувстваше призван за такива неща. Искаше да бъде като всички останали. Да се ожени, да има деца, да работи и да се грижи за семейството си. Братята му завиждаха, че пропилява дарбите, които има, а сестрите му се присмиваха колко е глупав.

Някак си Айн растеше твърде бързо… или твърде бавно. Трудно беше да се определи. Сякаш ту беше на четиринадесет, ту на дванадесет, а понякога даже на седемнадесет. Майка му не можеше да си спомни преди колко време се беше родил, нито тя нито никой. Времето като чели се изменяше по някакъв странен и извратен начин. Хората започнаха да губят представа кой ден е, кой месец, дори кой сезон е. Навън грееше слънце, а по улицата се разхождаха дебело облечени хора твърдейки, че е зима. Съседите спореха дали е лято или зима. Всички бяха объркани що за феномен се случва.

През това време Айн започна да забелязва, че се случва нещо странно с него. Не обичайното странно, което му пречеше да си спомни на колко години е, а такова странно, което ти се струва напълно невъзможно. Случката беше следната: Айн изпусна чашата си с мляко на пода и тя се строши. С дясната си ръка взе парцал да попие и с лявата докосна едно от стъклата в опит да събере парчетата и тогава се случи нещото. Силна светлина огря стаята идвайки от стъклото, което беше докоснал и тогава всички стъклени парчета започнаха да се събират на едно място образувайки чаша. Същата чаша, която беше строшил, дори млякото се беше върнало в нея. За разлика от всеки друг човек, първата реакция на Айн беше по-изненадваща от самата случка.

- Няма да го пия това мляко. Досега беше разлято на пода. - въздишайки той остави чашата на масата. - Какво да го правя сега? Добре си беше на пода.

Някак си след всички събития, които се бяха случили, това съвсем не го изненадваше. Единствената мисъл, която му минаваше през главата беше: Искам да разбера как работи тази сила и да я овладея. 

На следващия ден Айн отиде в гората да тренира феномена. Беше взел със себе си няколко стъклени чаши. Една по една ги трошеше в земята. Опитваше да възвърне първоначалната им форма докосвайки ги с ръката си, но всеки опит беше неуспешен. Нещо му липсваше, пропускаше нещо, което беше направил тогава. Стараеше се да си спомни дали беше направил нещо по-различно. Не му изкачаше нищо в главата затова реши да пресъздаде ситуацията.

Айн беше в кухнята. Сипа си мляко в същата чаша като миналия път. Взе я и я изпусна на пода. Взе парцала в едната ръка и с другата си ръка докосна едно от стъклата. Силна светлина огря стаята и в ръката си отново държеше напълно здрава чаша пълна с мляко. Той трясна чашата в пода, докосна я и пак се върна към първоначалната си форма. Строши я отново и отново, но не можеше да разбере защо сега работеше, а в гората не. Изморен Айн хвърли парцала и чашата на пода и седна на стола. Млякото се разтичаше в краката му.

- Айн какво правиш? Не гледай така почисти кочината. - скара му се майка му, която се беше прибрала от работа.

- Мамо искаш ли да ти покажа какво открих? - усмихна се той. - Гледай!

Айн се наведе и протегна дясната си ръка хващайки едно от стъклата и тогава… Абсолютно нищо не се случи. 

- Какво има Айн? Това е парче строшено стъкло, да не би да не си виждал такова преди? - Айн непомръдваше и се взираше в сторшената чаша. - Почисти по-бързо преди някой да се наранил.

Айн изчака майка му да излезе от кухнята. На лицето му беше залепена широка усмивка. Най-сетне беше разбрал какво пропуска. През цялото време се беше опитвал да го направи с дясната си ръка. Но всеки път, когато се получаваше докосваше стъклата с лявата си ръка, защото в дясната държеше парцала. Сега остави стъклото на пода и го докосна с лявата си ръка и тук вече знаете. Силна светлина, парчетата се събират в едно и отново имаше цяла чаша.

По някаква причина силата, за която беше разбрал работеше само с лявата му ръка. Сега трябваше да разбере докъде му стига лимита. Отново се намираме в близката гора, където Айн троши най-различни вещи. Успешно успяваше да върне всичко към нормалната си форма. Тогава му дойде идеята “Какво ще стане ако използвам силата си върху нещо друго?” Тогава Айн протегна ръка и докосна едно от дърветата. Светлината се появи отново и дървото изчезна. Нямаше го, беше се изпарило.

- Това е нещо ново. - усмихна се той.

В опит да разбере какво се случи Айн започна да унищожава дърветата. Едно по едно ги докосваше с лявата си ръка и те изчезваха безследно. Нямаше никакъв напредък. Започна да му прилошава и да се чувства изморен. Той седна и се подпря с двете си ръце на земята. Тогава светлината отново се появи и от земята изникна стъбло, което за един миг порасна в огромно дърво. Сега му беше ясно. Дърветата не изчезваха, те се връщаха в първоначалната си форма... семе. Айн веднага отиде на друго място, където имаше дърво и докосна земята с лявата си ръка… никаква реакция. Той си вдигна лявата ръка и положи дясната и тогава дървото отново порасна. В този момент на Айн му причерня и загуби съзнание.

До тук ето какво Айн успя да открие за силата си:

1. С лявата си ръка може да връща дадени обекти до първоначалната им форма. 

2. С дясната си ръка може да развива даден обект до бъдещата му форма стига да има такава.

3. Силата работи само, когато умствено поиска да я приложи докосвайки предмета.

4. Използвайки силата си тялото му понася щети, които влияят на здравето му. Колкото повече или по-голяма сила прилага, толкова повече се влошава.

Накратко Айн можеше да контролира времето, но само частично. Следващата му цел беше пътуване във времето. Искаше да постигне промяна във времевата линия и да види докъде може да стигнат силите му.

Докато стигне до там Айн реши да сподели на всички за откритието си. В началото всички го обвиниха за странните времеви обърквания, които се получаваха, но той намери начин как да ги спечели. Започна да помага на всеки с каквото може. На градинарите им развиваше засадените зеленчуци, а на други им подмладяваше изхабените мебели.

Не след дълго обаче хората започнаха да забелязват, че всичко около Айн се сбърква. Дърветата увяхваха, някой хора по-бързо остаряваха, други се подмладяваха, деня траеше по шеснадесет часа, а нощта по двадесет. Всички започнаха да се притесняват защото Айн не можеше да контролира това. Успяваше да овладее собствените си сили, но не можеше да контролира времето около себе си. Единодушно всички решиха, че ще е най-добре да прогонят Айн от местността. Дадоха му срок от три дни да оправи проблеми преди да бъде прокуден.

***

Айн лежеше в гората. Отляво му беше зима, отдясно пролет. Отвреме навреме снега заскрежаваше русите му коси. Опитваше се да намери решение, но този път беше по-трудно. Нямаше си идея защо става така. Чудеше се какво в него причинява тези аномалии във времето. Срокът го притискаше, а той дори не знаеше откъде да започне за да реши проблеми. 

Три дни по-късно Айн си събра багажа. Братята и сестрите му тайно злорастваха и се радваха на заминаването му. Майка му плачеше и се обвиняваше, че не може да промени ситуацията. Баща му седеше от страни и наблюдаваше всичко. Мислеше си, че не след дълго ще овладее силата си и ще се върне, затова сега се правеше на корав. 

Айн дори не пожела да се сбогува с тях. Не искаше да се сбогува с никой. След всичко, което направи за тях му се отблагодаряваха по този начин. Той дори не беше виновен за нищо. Нима той искаше да им причини всичко това, той само се опитваше да им помогне. Някой ден щяха да разберат каква грешка правят, но сега нека си мислят, че правят правилното нещо. Айн пое по пътя в търсене на решение на проблема си и така започна неговото пътешествие.