- Обичам го! - шепнеше в нощта едно самотно момиче.
- Знам, но трябва да свикнеш, че той си замина и ти трябва да продължиш... – отговори ù луната.
- Да продължа ли? Че аз дори не знам къде искам да стигна – отвърна объркано момичето.
- Просто не спирай да вървиш! – каза луната.
- Той ме чака някъде там, така ли? - попита с надежда момичето.
- Да, чака те! И той продължава да върви напред.
- За да ме види отново ли?
- За да те види отново... – каза луната.
- А кога ще се срешнем? – попита обнадеждено момичето.
- Когато му дойде времето – отговори загадъчно луната.
- И кога ще дойде това време? – продължаваше да любопитства момичето.
- Стига си задавала въпроси! Лягай си, вече е късно – каза луната студено. ...