/От поредицата разкази за Евера и Ахарам- Милена, Мартин/
„Когато една среща трябва да се състои, то това се случва, независимо от всичко и всички!“
Ахаир
Олтарът беше обсипан със запалени свещи. Всички те горяха, пукаха и изпълваха огромната катедрала с движещи се сенки, които имаха свой, собствен живот. Те разиграваха най-различни призрачни сцени от театъра на сенките. Уханието на восъка се простираше из целия катедрален комплекс и даваше едно мистично възприятие на реалността. Евера беше коленичила пред статуята на Спасителя и със скръстени ръце го молеше да подкрепи бедните и онеправданите хора в околността. Тялото и обгърнато в черна роба, беше склонено в гореща молитвена поза, а ръцете и скръстени по монашески, изразяваха непоколебимата и отдаденост на каузата.
Изведнъж в дълбочината на помещението се отвори една тайна врата и през нея влезе мъж, облечен в кафяво расо. По дрехите му можеше веднага да се определи, че той е епископ от тайния орден на „осъществяващите“. Мъжът не усе ...