Мильо (Мильо Велчев)
133 69
3.01.2019 г., 0:54 ч.

Среща 

  Проза » Разкази
1245 3 6
1 мин за четене

Близо час стоя под часовника на Областния съвет и си тръгна изпълнен с едно тягостно чувство, че никога повече няма да я види. Като последния глупак не се сети да я попита за адрес, телефон… къде работи или учи.

 

Видя я в далечината как се огледа на всички страни, вдигна глава към часовника на Търговския център (значи този часовник бил, а не на Областния!), затича се към автобусната спирка и се качи в  последния момент.

      Не се замисли нито за миг – побягна с всички сили.

     

***

Застана най-отзад, до стъклото, вдигна поглед и го видя.

Това беше опасно! Някоя кола можеше да го сгази!

Размаха ръце, за да му покаже, че го е видяла и ще слезе. Но той продължаваше да тича. 

 

Пътниците се разкрещяха и принудиха шофьора, противно на всички правилници и разпоредби, да спре автобуса на кръстовището пред църквата.

 

***

От задната врата изскочи едно усмихнато момиче, затича се и се хвърли в обятията на едно още по-усмихнато, запъхтяно момче.

 

Стояха прегърнати и не виждаха любопитните погледи, подплашените ята гълъби; не чуваха клаксоните на спрелите автомобили, свирката на пътния полицай, ръкоплясканията на пешеходците... Така силно биеха сърцата им!

© Мильо Велчев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

6 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво и поетично, както винаги е при теб.
  • Много е хубаво, от начало докрай, като сонет! Успех Мильо!
  • Харесах! Успех!
  • Всичко е добре когато свършва добре! Харесах!
  • Тъкмо се разтопих и свърши. Много увлекателно разказваш. Леко недовършено ми стои, липсва ми финалната фраза, завръзката и развръзката, закачката. Например, някоя от пътничките, да каже на мъжа до себе си: “Виждаш ли, бе! Как се обичат хората, а ти заспиваш всяка вечер пред телевизора!” или полицаят: “За първи път в живота си, спирам движението, заради влюбени!”. Напиши нещо по-дълго и откачено, извън конкурса, защото имаш собствен изграден стил.
  • Любовта не търпи ограничения, условности и е единствената която не понася промени!
    Тя е неизменна! И в това се крие силата й!
    Браво,Мильо!
    Пожелавам ти успех!
Предложения
: ??:??