Среща
Среща.
Тя беше тръгнала за магазина в центъра на селото. Станала рано, направила закуска на децата, нахранила животните, измела площадката пред къщата и свършила още много работи Сега бързаше да напазарува някои неща, а и да не се свърши хляба, когато чу някой да вика:
- Кево, Кево ма, това ти ли си?!
Към нея се устреми непозната жена, по градски облечена, леко пухкава, а когато се усмихна- това беше някогашната й първа дружка- Зорка. Още тогава двете бяха съвсем различни. Параскева, сега Кева, беше от бедно семейство с много деца. Храната все не стигаше, а дрехите се износваха подред- купуваха за най- голямото, после се предаваше на по- малките и често носеше и момчешки ризки, бельо и обувки. На Зорка- баща й беше писар в общината, а тя единствено дете и във всичко личеше, че е и глезено ...Но бяха приятелки. Може би защото другите деца не общуваха с нея...А и Кева беше умна и й помагаше в уроците...Това беше до завършването на селското училище и естествено се разделиха. Кева остана на село, а Зорка отиде не в близкия град, а направо в София. Вече беше Зося. Когато се кръщаваха децата, обикновено беше или на някоя от бабите, или на кръстниците/ кумовете/. Параскева се примири с грозното бабешко име и с не по- малко такова съкратеното- Кева. В дългото име имаше толкова гласни букви, които хем бодяха, хем хапеха! Но Зорка...Като можеше вече да има мнение, се преименува и не в Зорница, Вечерница или име на друго някое светещо тяло, а на едно от модерния руски език, Зося, от техните частушки/ забавни фолклорни песнички/
Много години бяха минали, затова едва се познаха.
Дълго се оглеждаха една в друга мълчаливо...Времето беше оставило различен отпечатък. От Кева беше взело свежестта на младостта много повече. Бръчките бяха повече от бълхите в кучето й на двора. Слънцето беше нашарило лицето й с тен, за който градските жени пари даваха да го получат във фитнеса...А вятърът го беше довършил, за да заприлича на изсушен чироз. Само в погледа се виждаше оня буден блясък, който издаваше, че знае много, но иска още и още. А Зося...Времето само бе притуряло! Така и не продължи да учи повече, работеше като продавачка и се отдаде на грижи за себе си. Лицето й опънато като месечина във фаза “пълнолуние”! Коса боядисана отровно черна и с фризура “ала Лили Марлен”! Много лимбички и буклички обграждаха тая месечина и първия въпрос, който си задаваше всеки, видял я, беше наум “Дали спи на закачалка, за да не ги развали за другия ден?” Имаше златен зъб в дясно, затова повече се усмихваше като говореше, за да се види “благополучието” , символ на което беше той! Е, и дрехите й бяха не нашенски, и съвсем не селски, а Кева, като видя обувките на много високи токчета помисли “Да мога да те видя на нивата с тях!..” Заприказваха.
-Кево,Кевооо, не си мръднала никак от селския вкус! Виж мен! Няма да кажеш, че съм в село родена, тъй като прихващам! Всичко, което видя в столицата, става задължително за мен! Защото е лесно да си модерна там, има магазини за всеки джоб! Аз се обличам от по- евтините, но никой не знае това, защото има такива, с внесени от цял свят дрехи на умрели хора, малко носени или запазени, или чисто нови! Така се отличавам от разни пейзани, които си шият сами всичко и си личи колко са нескопосани и демоде! А ти, не ти ли се иска да си малко модерна, че като те гледам...сякаш си от преди два века…От къде се обличаш така?
Кева се поизкашля и й отвърна незлобливо:
-Много места имаме за обличане, Зося!/ Беше предупредена да се обръща така към приятелката си/. Скоро почина Гица Мократа, нали знаеш, че така я наричаха защото всеки ден се белееше пране на простора. Та ни раздадоха дрехите й за спомен, че са като чисто нови...ама не виждам кога ще ги облека. Ни панаир ще дойде скоро, ни цирк, за да се докарам, а то инъче като ида на нивата да копая или на лозето, обличам фистаните на Дона Кльощавата, че само на мен станаха. Вечер ги пера да падне пепелта и на сутринта пак ги обличам...Зося продължаваше мисълта си наум. “Уж мъж има, ама защо бърза да се омъжи и да навъди толкова деца, та и за тях да мисли… Виж нея, в морето от мъже в София, не направи тая грешна стъпка! Да си поживее първо добре, да се порадва, че навреме успя да се махне от селенията, пък после...все някога ще се задоми!”
- А нямате ли вечеринки с танци, Кево, там трябва да сте докарани, да ви харесат ергените? Аз нали не успях да си намеря мъж редовно, та сега обикалям по разни клубове за запознанства, ама да ти кажа, и там няма да намеря! Мъжете като поостареят са едни такива смачкани, хич не спазват и мода и правила за ухажване на дама...Един ме пита знам ли да готвя пиле по селски? Та той е по- селянин от мен и не е успял хич да го замаже...Носи дрехи “втора употреба” и от магазин за 1лев, та му личи, докато на мен…
- Хубава си, Зося, отбеляза Кева, ама защо не си намери мъж от село, да му знаеш соя, да ти е доказал че е добър, че не пие, не бие. Кева бе постъпила така и имаше щастливо семейство, деца и добър съпруг, без да са много богати…
- Та цял живот да понасям миризмата на крави и кокошки!- възмути се Зося. Добре съм си така..Вярвам, че ти нищо не знаеш- ни какво е джи ес ем, ни какво е интернет! Как я караш без никаква информация за света извън село?! Колко ли е безинтересен един твой ден?
Кева се позамисли малко над тия думи и наум пак бързо превъртя един “филм”. Та тя е пълна с информация! От Кольо Подробния знаеше кога се садят тиквите, от какво растат марулите, как да пръска овошките и от каква храна повече носят кокошките!...Но на глас само каза:
- Знам кое ми трябва!…А защо ми е джи ес ема кога паса козите, като няма уай фай там на баирите? Ако трудно започне да ражда някоя от тях, се провикна от единия баир и на другия, като ме чуе Първан “Последния мохикан” и тича да ми помогне!...Това беше пак техен съученик, умно, но бедно момче, което не успя да отиде да учи повече. Но беше всичко за селото- и агроном и зоотехник и фелшер. Зося като че не слушаше, а мисълта й “критикуваше”:
изпростелия народ! То едни прякори...Да те е срам да кажеш в града, че познаваш Ставри- ФрампазЪка- дребен като дете, но мозъкът му “излизаше” извън главата във вид на уши!..Бяха толкова големи, но едва ли зарад тях така свиреше на акордеон, та и стадото, което пасеше на друг баир се заслушваше и спираше да яде!!
Като искаше да вземе съвсем акъла на Кева, Зося продължаваше да изтъква колко се е ограмотила и, като мислеше че ще я смае, хвърли бомбата!
- Ти знаеш ли, че ни посещават извънземни, едни такива зелени с три очи и антенки на главата, за да говорят? Ама от къде ще знаеш, като не отваряш фейса?! Безхаберието ще ви унищожи, така да знаеш!
- Що да ги търся във фейса, Зося, те кацнаха в село лани/ миналата година/ От като ги видя Дечо Тепкавио, нещо се повреди, та вече не му разбираме приказката! Но бързо се махнаха и ни антенки видяхме, ни три очи! Само един голем кръг, дето от тревата немаше и помен...И много бързо отлетяха!
Беше ред на Кева, мислейки че ще притесни Зося с въпроса
- А какво ядете вие в , Сфия като нямате ни крави, ни овце, ни кокошки?
- О, навсякъде е пълно със стока и наша и чужбинска и проблемът е, че от петнадесет вида сирене, се чудиш кое да избереш, а същото е при саламите и месото. Едно е лошо там, че си никой!Като че цяло село живее в един блок, ама са си чужди...Дразнят се от шумове, от чукане, дори от кучетата, че едни ги обичат и гледат вътре, а други- не! Седят някои на пейките пред блока и, като минеш, те одумват от косите до обувките чак докато мине друг, за да сменят темата! С ушите си чух , че ме нарекоха “златната превземОтина” и от тогава не поздравлявам като мина..Нарочно не си идвам на село по празници, както правят те, че ще започнат и пейзанка да ми викат. Това беше най- обидната дума, с която можеше да се нарече някой!
Разделиха се, но наум всяка продължаваше да мисли за другата така “Добре, че не съм
на нейно място”...За Кева не бяха важни ония 15 вида сирене и толкова меса, а й беше уютно с кокошките, козите, с кристалния въздух сутрин и оня живот, за който казваха “близо до природата”. Зося...имаше още изисквания към същия, защото беше самотна, никоя, въобще “дърво без корен”...Нямаше кой да й даде “полагаемото” й се! Щастието, късмета й бяха за пред хората...Пред тях можеше и да се смее и да пее, но това бе фалшиво като много от стоките в лъскави опаковки по техните магазини. Живот!...Всяка се беше приспообила към своя и не одобряваше тоя на другата.
© Ирина Филипова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
О, Лати, добра приятелка си, но нали рядко спираш при моите дребни произведения, не съм ти отговорила на тоя разказ. Като се "изчерпи" интереса и аз не влизам вече в публикуваното. Благодаря ти, че прочете и за оценката....
-
С Bezzhichen (Безжичен)!
Благословена вечер, Иржи! -
Благодаря за "върнатите" три удивителни.
С тях подчертах, подсилих, затвърдих.
И... да, намерих го. Не е толкова трудно. -
Благодаря, Силве, мнение от такъв майстор като теб е комплимент! И,за да не се разочароваш, не трябва да ги очакваш, а когато се случи...
А ти топлиш, светиш, успокояваш, вдъхновяваш с твоите коментари, Мария, но не затова чакам твоите коментари, а самото ти присъствие. И то ми говори, че не напразно съм "драснала" нещо! Нали това е нашата награда. Не се сравнявам с другите, защото ако започна, ще се откажа да пиша!...Започвам да си харесвам нещо, когато съм го прочела със всеки коментирал и чак тогава го смятам за "отлежало"...
Благодаря, благодаря, Съни!! И затова, че го намери, въпреки и "потънало" вече и за хубавите думи и за трите удивителни, и аз ти ги връщам!!! -
Иржи, Иржи!!! Направила си съпоставка,
изтъкнала си разликата между празната,
опустошена душа и стойностите в другата.
Две приятелки от детството, но толкова
далеч една от друга по стойност, качества
и душевност. Поздравления, Иржи!
И прегръдки!!! -
Впечатляват твоите разкази с истинските случки и с умението ти да изградиш с малко думи в героите си запомнящи се персонажи. Това противопоставяне, което срещаме навсякъде в ежедневието си, наистина е в състояние да раздели приятели, дори да ги насочи един срещу друг. Те може наистина да са си били много близки, но всички се променяме и зависи накъде ще тръгне промяната. Може до толкова да ни моделира в друг човек, че сами да не познаем себе си. И аз мисля, че си по-добра при разказите, Иржи! Колкото и да е дълъг, ще го прочета, защото разказваш така увлекателно и с леко перо, че още от първите думи предизвикваш интереса на читателя и той остава в твоята власт до края на произведението ти. Пиши, миличка, а ние ще четем, когато имаме време. Дори и да не е веднага, ще те потърсим да видим какво си ни поднесла със своя опит и мъдрост! Прегръщам те, мили талантливке!
-
Даааа! Така беше. Сега разните му Зоси се заоглеждаха за местенце на село. Нова мода.
-
Изобщо не ме мисли, Иржи. Ти си мой приятел и такава и ще останеш. Безкрайно те уважавам.
Отлежават при теб защото си мъдра, олегнала. А аз диване все още... -
Чаках с нетърпение новия ти разказ, Иржи и ти благодаря за хубавата тема. Прочетох с удоволствие. 🌹
-
Наистина, Боряна, в такива случай човек се чуди за качеството на приятелството, щом след време може да се "изроди" в съвсем друго!...Благодаря за присъствието ти.
Вили, аз не мога да насмогна с коментари на творчеството ти, а ти все пак успяваш да ме забележиш, за което съм ти благодарна...Аз не съм толкова производителна, а и много отлежават, докато ги пусна.
Добре дошъл на страницата ми, Владимир! Радвам се, че ти харесва разказа ми,благодаря! -
Поздравления!
И за това: "Нарочно не си идвам на село по празници, както правят те, че ще започнат и пейзанка да ми викат." -
Ето ме, Иржи. Чаках разказа ти. Много хубаво си ги описала. Така да си представиш всичко.
Но и да се замислиш, кое всъщност е по-важно. Поздрави от мен и нека весел да е твоя ден -
Тъжното е, че наистина има приятели, които разделени от време и разстояние, при среща си говорят така. Да се чудиш дали изобщо са били някога приятели. Много добър разказ, замислящ! 🍀
-
Ако знаете колко ме радвате всички с присъствието си...
Светле, ти си винаги край мен, когато имам нужда от подкрепа, няма да го забравя! Благодаря...
Голям комплимент ми правиш, Жени! В такъв момент ми се иска веднага да напиша нещо много, много по- хубаво! Благодаря ти!
Радвам се, Роси, дано ти стане навик да се доближаваш до моето творчество, за което мога да "изтипосвам" още повече по Чудомировски! Благодаря ти! -
По Чудомировски си ги изтипосала Кева и Зося. Браво, Иржи!
-
Иржи, ти си сред любимите ми автори тук... и се радвам, че прочетох. Споделям онова, което са казали преди мен!
-
Всяка от жените е щастлива по своему, няма валидна за всички рецепта за щастие. Докато четях напълно забравих за разказвача, което значи, че си се справила отлично, Иржи.
-
Майстор като теб, Таня, да ми каже такива думи...ласкае ме! Благодаря и че намина...Аз влизам във форма вече и имам толкова коментари да наваксвам!...
Много си мила, Мини, аз съм щастлива и от самото ти присъствие, че ме четеш!
Благодаря ти.
Ами, много видяла, много преживяла, Безжичен и почти във всички произведения имам прототипи...Ти не си чел първите ми разкази, в автобиографичния, /"Не съм от тия, дето.."/който е на 6 части има много повече да се посмееш...Благодаря, че сега посети страницата ми.
Радвам се, Тоти, че си станал редовен мой читател, благодаря. Оказа се, че разказите ми се приемат по- добре от стиховете, въпреки, че по- дълго се четат... -
Върви като сладка приказка, а всъщност яко дълбае.
Поздрави! Успех! -
Ами леко, някак неангажиращо на пръв поглед, а отзад - сериозни социални теми. Браво!
-
Обичам да ти чета разказите, Иржи! Едни такива леки, от живия живот. Случки , които си видяла и преживяла. Насладих се и на този разказ. Браво!
-
Хубаво ги редиш, Иржи!
Гражданка и селянка, на двата полюса, всяка има свой вкус и разбиране за живота...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
