Беше изминало доста дълго време от първата им среща. Тя беше кратка, непринудена и интересна. Времето летеше и ги променяше – почти до неузнаваемост. Но животът е такъв – радост, усмивки, понякога тъга и сълзи – но все пак - живот. Разменяха мисли и идеи, чуваха се по телефона, понякога си пишеха. Е, имаше и тишина, неприятна и болезнена. Разминаваха се след поредния уморен работен ден... но все пак имаха сили да си кажат поне нежна дума сутрин, или да си пожелаят цветни сънища нощем. Така преминаващото време ги караше още повече... да се желаят. Тогава може би съдбата, или случайността им предостави златна възможност. Да се срещнат.
Нолид работеше в брокерска къща, занимаваща се с продажба на терени по морето, за строеж на хотели. Задачата му дойде като манна небесна. В петък трябваше да излети за китното заливче Леркомо, за среща с купувачите. Елиниор живееше в непосредствена близост до залива и той и предложи да се срещнат на следващия ден, след приключването на сделката. Тя остана ...