Дъждът не спираше да вали през целия ден. Стоян стоеше в стария си автомобил и гледаше с усмивка как вали. Погледна часовника си, запали колата си и бавно потегли по мокрия път. Чистачките тихичко скърцаха докато чистят предното му стъкло. Задната отдавна не работеше, но въпреки повредите той обичаше старата си кола. С нея се беше оженил, после бе отгледал двамата си сина, а днес на този важен за него ден, я бе взел за да заведе жена си на ресторант. Той паркира точно срещу цветарския магазин. Преди два дни бе поръчал един огромен букет за жена си по случай тридесетгодишнината им от сватбата. Бързо го плати, взе го и се върна в колата си. Намести чадъра на задната седалка и се загледа в прекрасния голям букет. Беше резервирал маса в големия ресторант на центъра, в който се бяха оженили. В техното малко градче имаше малко хубави заведения, а този беше най-хубавия. Но този ресторант беше специален за тях и заради уникалния дух и атмосфера, който излъчваше. Разбира се беше доста променен ...