И тогава го видях. Стоеше под ябълковото дърво, пушейки от лулата си, чакайки стадото си. Дядо Димо бе изживял много, 98-годишен старец, борещ се с живота все още и продължаваше да печели. Нищо не можеше да го стресне. Той тръгна да се изправя, а аз минавах и го попитах за помощ, отказа, усмихвайки се. Продължихме заедно към населеното място и го запитах.
- Ще има ли дядо, ТСВ (3-та Световна война)?
- Зависи дали сме готови - рече и се усмихна.
- Знаеш ли в какво вярвам? - попита ме той.
Погледнах го зачудено и не рекох нищо.
- Вярвам - казваше той. -В колелото.
- Какво е това колело, дядо?
- Това, което завъртаме понякога с опити да спре на определено място, което да ни хареса.
Помоли ме да спрем до чешмата и да запали отново от лулата си и продължи.
- Колелото на живота, което завъртаме и всичко се повтаря. Сега е завъртяно и е по средата и стои там. Скоро някой ще го завърти, с цел то да се върне отново там, където е войнствената част от него, а това ще стане, нали е колело.
- Не тр ...