Отново се чу ранното проскърцване на трамвая в полуразбудения град. Тук-таме светваха опушени прозорци. Сънени пешеходци преминаваха по заледеното улично платно, сгушени в дебелите си палта. Всеки потънал в грижи и тревоги, замислен за кой знае какво, не поглеждаше към присвяткващия прожектор при паметника на Левски. Маршрутките заобикаляха едва, пълзейки по излъсканото от леда кръстовище.
Огледах се. Духнах в дланите си, за да ги стопля и се сетих, че днес трябваше да разкажа на учениците си за наближаващ празник. Отегчено въздъхнах, сещайки се, че ми предстои и тежък разговор с родителите на мой калпазанин заради счупен чин. В този момент дочух, като изпод земята, предупредителното изсвирване на трамвайните спирачки. Качих се предпазливо по заледените стъпала и преди да се тръшна в топлата седалка до прозореца, извадих от джоба на палтото си носна кърпа и смачкано билетче. Поизправих го колкото можах и го перфорирах. Загледах се навън. В трамвая имаше хора, но най-атрактивни бяха няк ...