Старите снимки
Детето обичаше да гледа албумите със снимки. Най-много обичаше онези снимки от голямото чекмедже на скрина. Те бяха стари, стари. Имаше непознати улици, непознати къщи и най-вече непознати лица. Лица на хора, които са живели някога и са оставили след себе си тяхната фамилия. Знаеше, че те са били негови роднини, но все питаше:
- Кой е този чичко, или кое е това момиченце? Много приличам на него, но не съм аз, нали?
И майката обясняваше.
- Това е баба ти като малка.
- Толкова малка ли е била? И си играла с кукли ли като мен?
- Да, и с кукли си играла - казваше майката.
- Тогава искам да приличам на нея и когато порасна. Тя знае много приказки. От нея зная толкова неща.
- Да, ти ще знаеш още повече от баба си като пораснеш, защото всяко следващо поколение е по-знаещо и по-можещо.
- О, това е хубаво. - казваше детето - Само не го казвай на баба. Може да спре да ми разказва приказки. Може вече да не ме учи на нищо, защото като порасна, ще зная всичко и още повече.
Прибираше снимките в чекмеджето и изтичваше при баба си за нова приказка.
Ники, и ти притичай при мен. Много си далеч. Няма те. Е, аз дойдох при теб с новата си приказка.
© Харита Колева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хариета, твоята приказка е толкова трогателна и докосваща, че ми се иска да изтичам при баба ми и дори сега, след толкова години, да приседна до нея и да изслушам някоя приказка. Не е късно, нали? Пожелавам от сърце сбъднати желания - за теб, за Ники, за всички.
-
Нека не губим нищо от миналото. Само с миналото имаме бъдеще. Човек трябва да познава предците си, историята си,традициите, за да пребъде!Животът е албум от срещи и разлъки,от мъдрости и грешки...
Носи смях и мъка в съдбите ни човешки.Паметта на детето ще запази цвета и атмосферата на миналото, ще върне към живот позабравени светове...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
