Старият берлинчанин
Берлин. Зимата на 2003г. Отново работя като преносвач на покъщнина на поредното берлинско семейство, което се мести “на друг адрес”: този път заминават за Швейцария. Млад медик и жена му – културолог. Кашоните не свършват...Етажите са шест. Все надолу и надолу, с кашона на ръце, и после все нагоре и нагоре. Асансьор няма. Стара източноберлинска кооперация с олющена боя на стълбището, на Карл – Маркс Алее...
Берлин е необозрим град. Макар и що-годе свикнал с него, все още преживявам трудно прехода с метрото от улица “Гьорцалее”- /намираща в покрайнините на Западен Берлин, където е моето студентско общежитие - остров на свободата сред еднофамилните къщи на свъсени и злостни буржоа/, на улица “Карл-Маркс Алее”, /в сърцето на Източен Берлин, със обществени сгради и кооперации в сталински стил, населена с млади интелектуалци и хора на изкуството, студенти и свободолюбиви чужденци, намерили там укритие и утеха/.
С големи усилия намирам адреса.
Моите работодатели напускат ...