Старият орех ли?! Ей го там, за нищо вече не става. Отгледал отдавна последните си рожби, сега само ненужен стърчи, отправил взор към небето с изсъхналите си клони. Е, да, препират се свраките по него, ама и те остарели. Тук там каца по някоя млада, влюбена гургулица, пооправи си перата, па се нагласи да пее, ама така някак си не й е удобно, много оголено, открито, а на влюбените им трябва усамотение, а тук, сянка няма и отлита разочаровано. Ох, да, само кълвачът му се радва. Колко работа има по него. Звукът от усърдната проверка по кората се носи рано сутрин над заспалите покриви. Но така без листа и на него му става тъжно и бързо отлита. Пак остана сам орехът. Сумти разочаровано, като подминат от минувачите просяк и пак се натъжава. То поне да има кой да го бутне, ами то, къщата и тя самотна отдавна. Погледне към двора, в очакване да чуе глъчката на собствениците, па клюмне отново. Колко е гадно така, да се чувстваш ненужен. Забравиха те, че той ги отгледа, че там под неговата царств ...