Отпразнува Нова година. То така се казва, ама не беше никакъв празник. Не само заради присъствието на зетя му. Който цяла вечер не щя да чуе полковнишките мъдрости, ами се занимаваше с внучетата си, та дори с другата им баба поде разговор. За някакви книги, моля ви се… На масата, в присъствието на самия Стар полковник – за книги ще говорят…
Старият полковник навремето четеше. Разбира се – основно уставите и указанията на началниците. Но понякога и книги. Най-вече по разпореждане от политотдела. Което винаги беше ясно и точно: да се прочете еди-коя си книга на нашия другар еди-кой си, да се обсъди в поделението и се изкажат правилни мнения по шедьовъра…
Което, естествено, биваше изпълнено, отчетено и докладвано в срок…
А тия… За някакви книги говорят…
„Не съм и ги чувал“ – рече нервно Старият полковник, прекъсвайки зетя си.
А оня спокойно се съглави: „Разбира се. Има книги за мислещи хора, има книжа за изпълняващи заповедите“…
Какво искаше да каже, Старият полковник не разбра много-мног ...