Старият полковник е тук
Отпразнува Нова година. То така се казва, ама не беше никакъв празник. Не само заради присъствието на зетя му. Който цяла вечер не щя да чуе полковнишките мъдрости, ами се занимаваше с внучетата си, та дори с другата им баба поде разговор. За някакви книги, моля ви се… На масата, в присъствието на самия Стар полковник – за книги ще говорят…
Старият полковник навремето четеше. Разбира се – основно уставите и указанията на началниците. Но понякога и книги. Най-вече по разпореждане от политотдела. Което винаги беше ясно и точно: да се прочете еди-коя си книга на нашия другар еди-кой си, да се обсъди в поделението и се изкажат правилни мнения по шедьовъра…
Което, естествено, биваше изпълнено, отчетено и докладвано в срок…
А тия… За някакви книги говорят…
„Не съм и ги чувал“ – рече нервно Старият полковник, прекъсвайки зетя си.
А оня спокойно се съглави: „Разбира се. Има книги за мислещи хора, има книжа за изпълняващи заповедите“…
Какво искаше да каже, Старият полковник не разбра много-много, но познавайки зетя си, беше сигурен, че е язвително и обидно.
Невъзпитан младеж! Язък, че вече е над 60-те, за кога да го учи и превъзпитава…
Ето дъщерята. Възпитана! Цял живот с нея се занимаваха, почти човек я направиха, ама взе, та срещна тоя…
Е, още помнеше тя уроците, още имаше страх и знаеше какво е ред и субординация.
Преди няколко дни Старият полковник случайно дочу разговор между зетя и дъщеря им. Обсъждаха как жена му – дъщерята на Стария полковник - търсела една кръстословица у тях. Да я занесе на баща си. Защото вече десет години той пари за хартия не даваше. Освен оня дебел вестник в края на седмицата, дето пишеха интересни работи за калтаците – кой се напил, кой се сбил. А, и вестника, дето навремето беше препоръчан от политотдела /в един списък бяха партийният ежедневник, армейският и този, първите два загинаха, ама тоя го оцеляха нужни управляващи/. Та там правилни хора на правилни позиции изразяваха правилни възгледи. Или поне така му се струваше…
Както и да е, дъщерята носеше всяка седмица кръстословицата от някакъв вестник, дето зетят четял. И тоя път кръстословицата нейде се забутала. Зад шкаф ли паднала, какво… Важното е, че изчезнала…
„ И гледам – викаше зетят на дъщеря си – майка ти пребледня. Побеля, бе! Не съм виждал така ужасен човек, даже по Свищовското земетресение… Стрес! Какво ще каже Каприз бей…“ Та взела тя пари и тръгнала в неделята да търси вестника. Само заради кръстословицата! Не може без нея да се яви и докладва липсата й…
Добре е научена, браво на Старият полковник!
А зетят…
Абе, какво разбира той… Година след сватбата им, дъщерята веднъж каза: „Аз мисля…“ Че Старият полковник едва не скочи: „ Коя си ти, та да мислеш? Има кой да мисли! Ти си гледай работата и дома, какво ще му мислиш… Ако пък те призори – питай, винаги ще ти кажа кое е правилното…“
Тя замънка – ама мъжът й, ама те заедно обсъждали, той…
Кой е тоя, бе? Благоволиха да го приемат в такова семейство, той ще разваля атмосферата с мислене и женски слободии…
И хептен се ядоса, когато зетят веднъж подметна: „Аз съм роден в малък град, но се смятам за селянин човек. И мисля, че у нас има селяни – истинските българи, и селяндури. Дето се смятат за нещо, пък… Вие – обърна се към Старият полковник и жена му – сте родени в села, нали? Ти в шуменско някакво селце, ти в капанско нейде, дето преди десет години обявиха за селище от градски тип…“
Вбеси го… И Старият полковник разбра – не трябваше да оставя дъщеря си сама да избира! Има си правила – възрастните по-знаят, само доброто на децата си мислят…
А той я изпусна от погледа си заради пусто студентство и…
Нищо… Мина Новата година, сега зетят рядко ще се появява. А дъщерята… Тя всеки ден ще идва, ще слуша смирена бащините мъдрости, ще ходи по три пъти до магазина…
Така се поддържа самочувствието, така…
И Старият полковник се отпусна на кревата, заслушан в старите мелодраматични песни отпреди сто години. Когато семейството е било семейство, чинпочитанието - чинопочитание, времето – време…
Първо - да ви поканя в блога - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Второ - зърнах "разкритие" от един мисир за убийството в Нови Искър преди 4 години. И се подхилих. Още тогава написах една история - ама измислена, ей! - и я пуснах тук -
https://otkrovenia.com/bg/proza/presledvane-na-syankata-parodiya-na-parodiyata
а миналата година се появи и в книга -
https://chitanka.info/book/9618-oshte-chetiri-noshti
Само дето мисирките тогава се бояха да погледнат към зловещата истина...
Препрочетох. Не е лошо, ще знаете. Препоръчвам!
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Басирам се, че се е пробвал да чете малко Гудериан, макар и скришом. Ама го е захвърлил с вездесъща офицерщина. "Мани, бе, тоя ли ще ме учи мене на тактика"
-
Видях за полковник и ето ме с маршова стъпка. Леви, десни, леви! 🙂Каприз бей. Вече подозирам, че може да стане цяла поредица и ако излезе от печат, зетя може да я опакова с кръстословицата, (освен, ако не държи вестника да се глади).
Беше ми интересно. Кураж за зетя! -
Благодаря, Деа, Красе, Стойчо!
-
"Ако пък те призори – питай, винаги ще ти кажа кое е правилното…“ А толкова народ търси решения, защо не го вземат някъде за съветник човека- ще се чувства полезен, а и дъщеря му ще е по-свободна на дипломатическите мисии също много се зорят с въпроси, не е само по кабинетите на властта. Сигурна съм, че ще раздава правилни дирекции защото ако няма приемственост, традициите изчезват, питаш, питаш и като няма кой - викаш неволята.
-
Не се отказва този стар полковник
-
Мухлясъли авторитети още отлежават зад бюрата в различни министерва, включително и в отбранителното...
-
На нищо не се учудвам...
-
А, генек, сигурен съм. Виждал съм такива образи (какво ще кажеш за един свободолюбив и възмутен от 21 август '68, който след това стана най-голяма полковнишка - в.твоя смисъл - подлога? Реален също.).
-
Благодаря, Вики, Надя, Безжичен!
За съжаление, натурален образ е. -
Присъединявам се към мнението на Вики. Метлата срещу пагона... Пък да видим. От време оно имам алергия към подобни "авторитети".
-
Добре го описваш, за да предизвикаш неприязън към това чучело, каквато такива като него заслужават. Ами много ги има още, ей! Скоро няма да се изметат (даже някои млади, без много мозък, могат да се вместят в тази схема, за съжаление... и като гледам стават все повече - рзултат на влошаващото се образование, но, разбира се, не се отнася за всички).
-
Като чета за този полковник, си мисля какъв късмет е извадил, че не ме е срещал. Да видим кой кого и на какво ще научи
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
