24.04.2024 г., 10:22 ч.

Старият полковник и пагоните /край на епопеята/ 

  Проза » Разкази, Хумористична
5.0 / 5
329 1 7
2 мин за четене
Ама лош човек си е… Старият полковник убедено го беше присъединил към списъка на лошите и зетят. Всички са лоши…
Цябото човечество… Да, дъщерята и синът не съвсем. Идваха всеки ден, изпълняваха нарежданията му, послушно изслушваха ценните указания, които им даваше.
Да, де – не знаеше доколко ги изпълняват, защото едва замъкваше нарасналото туловище до тоалетната, пък на телевизора не показваха какво всъщност става по света. Не някакви си войни, конфликти, далавери, политически дрънканици, а интересуващото го. Най-вече – защо никой, ама никой, не идва да го види, да послуша умните му разсъждения, да докладва после какво именно е изпълнил лично…
Никой!
Даже оня лош зет. Който дойде преди година, заразказва какво става из града, отказа да изслуша съветите му / „Ти, рече младокът, отдавна не си излизал, нямаш понятие какво става“/, при това излъга и обиди Старият полковник.
Който го попита – разпитвали ли са за него, кого от доставете му е видял, какво са поръчали…
Зетят рече, че пенсионер ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Предложения
  • — Скъпии! — провикна се Ивет от кухнята. — Деничка се обади късно снощи за да съобщи една чудесна но...
  • Всъщност този жезъл се наричаше мещиф и наподобяваше голям храмов ключ. С помощта на мещиф синът на ...
  • - Пусти живот, като неверна жена е. Все те приласкава и гали, ама фустите си за други вдига. Тлее ка...

Още произведения »