СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР 2
Широката поляна край букака беше същата. От векове огрявана през лятото от палещото слънце, тя беше вечно младата старица, с побелели през зимата коси. Дебелият зимен кожух все още стоеше непокътнат от ноември до първите дни на март, а после започваше да линее и за няколко дни изчезваше. С първите пролетни дни тук настъпваше оживление. Жадни за зелено граждани, от ранни зори, в събота и неделя, пъплеха по дворове и градини с бел или с мотика в ръка. Поколения наред родата на Пано беше живяла тук, край голямата поляна, беше водила борба с природни и варварски стихии, за да оцелее, и в края на краищата се беше предала и тръгнала бедна и злочеста към големия град, с вечната надежда, че ще настъпи краят на мъките ù. Беше обливала с потта си тази неблагодарна земя, твърда като скала, вярна като кучето, което за нищо на света не напускаше махалата. Тази земя, която беше хранила десетки семейства на Пановия род, сега беше запустяла, и чакаше благоволението на градските х ...