СТАРИЯТ УЧИТЕЛ
Сърдечно ни посрещнаха в Гранчаре. До селото се стига с джип по разбит каменен път или пеш по стръмна пряка пътека. Съвсем близо е до Призрен, надвиснало над него, но и по своему незабележимо. Забележима е, обаче, разликата с големия град. Няма ги тук горе шумът и забързаният ритъм – едни само шубраци, развявани от студената песен на острия зимен вятър и стенещи тихо под лятното ботевско слънце. Името идва от живелите тук сърби, препитанието на които, до прогонването им от Призрен, е било именно грънчарството.
На единственото по-равно място беше издигнато масивно и не малко за тукашните мащаби училище. В миниатюрния му двор си играеха няколко местни хлапета, а скоро взеха да надзъртат и по-големи любопитковци.
Бяхме отишли да ги поканим за Трети март, тъй като по този повод организирахме скромно тържество. Имахме разрешението на коменданта на базата, пък и тези епизодични срещи се бяха превърнали в една от добрите традиции, които правеха по-малко скучно нашето задграничн ...