СТАРОТО УЧИЛИЩЕ
В един топъл летен ден, Ана вървеше бавно по тихите селски улички. Дошла да помогне на старите си родители, използваше случая да се освежи навън. Пък можеше да срещне и някой от местните хора и да си поприказват. Харесваше и това. Така поддържаше жива връзката с родното си село. Мислеше да мине и край старото си любимо училище. Вече имаше много време за себе си и родителите и. Не бързаше за никъде. Отняколко години беше пенсионерка.
Сутринта сложи елегантна си лятна капела, облече тънката си копринена рокля, обу удобните си чехли.Очакваше се горещо време. Тръгна, докато не беше напекло силно слънцето. Ана обичаше тези кратки сутрешни разходки. Скъпо и мило и беше селото, където израстна. В него преживя хубавите си детски години. Вървеше и разглеждаше къщите, дворовете, в които все още имаше хора. Но и тук се срещаха вече запустели дворове, обрасли в бурени. Повечето млади хора бяха напуснали селото. Кой - в града, кой - в чужбина...Идваха от време на време да видят свои ...