В един августовски ден на далечната 1984г. на вратата на апартамента ми се позвъни настойчиво. Тъкмо бях приключил тренировката си по йога и възприех позвъняването като акт на агресия. Но можеше да бъде пощальонът и затова реших да отворя. Пред вратата стоеше мъж на около 50 години с побеляла коса и измъчено, но младолико лице. Каза ми добър ден и ми показа лявата си ръка. От нея обилно капеше кръв (от прорезна рана в областта на китката). Помоли ме за дезинфекция на раната и да го превържа с бинт и марля. Нямам навика да пускам непознати вкъщи, но чувството ми на жал и състрадание към непознатия надделя и го поканих да влезе в антрето. Кръвта капеше на едри капки върху теракотните плочки. Донесох кислородна вода и дезинфекцирах раната му, а после я превързах. После го поканих да влезе в хола и се заприказвахме. Видът му беше толкова странен, че будеше огромно любопитство у мен. Той ми каза, че е служил в чуждестранния легион и затова изглежда преждевременно състарен. А всъщност бил на ...