СТАЯ № 312
И този път се опитах да пиша в „трето лице”, за да избягна дразнещото читателя „първо лице”, но пак не се получи, защото налагащите се в такива случаи изменения започнаха да деформират един истински случай и се отказах.
Бях в Париж във връзка с преговорите ни с френската фирма за производство на товарни автомобили “ЮНИК”. Тя беше сравнително (спрямо “Мерцедес”, “Волво”, “Берлие”, “Фиат”, “Скания”) малка фирма, но произвеждаше много качествени седлови влекачи, към които проявявахме интерес. Затова се реши на место да се проучат производствените й възможности, условията на доставка, осигуряването на резервни части, сервизната им мрежа в Европа, Близкия и Среден Изток, гаранционните условия, начин на плащане и т.н.
Преди да приключа “Юник”, в Париж пристигна и Петър Георгиев, известен като Пешо Белята. Независимо че беше шофьор, той имаше много добра техническа подготовка, говореше свободно немски, френски и сръбски и беше най-добрият изпитател що се отнася до седлови влекачи с ...