Стефи, така му викахме, беше едно слабо, русоляво, деветгодишно момченце. Имаше дълга и къдрава коса, а под русите му вежди шаваха бистри, сини очи, такива, сини като на дете. В началото трудно различавах момче ли е, момиче ли, но после се уверих, че е момченце.
Бяха последните дни от ваканцията и решихме да ги прекараме заедно на пикник в близка местност на около километър, два от града. Бяхме аз, мама ,тате, чичо Камен, леля и Стефи. Майка му беше дошла го остави. Изглеждаше много мила жена. Имаше същите очи като на Стефи и бенка на нослето. Макар малко големите предни зъба, тя широко се усмихваше, докато две трапчинки се появяваха по червените й бузи. Целуна го по челото и тръгна, а след седмица баща му щеше да го вземе.
Разпъването на палатки беше цяло мъчение, но Стефи беше много упорит и настояваше сами да опънем нашата. След, може би, три часа упорит труд успяхме да приготвим палатката. За съжаление през цялата седмица валеше, а сякаш напук и палатката пропускаше вода. Бях раздр ...