Стихията
Наталия (или Нати както я наричаха приятелите И) приключваше с приготвянето на масата. Днес щеше да е големият ден. Очакваше го с нетърпение. От известно време излизаше с новия лекар от окръжната болница – Радомир Иванов. Срещите им не бяха много чести и се ограничаваха в кратки вечерни излизания, както и неколкократни посещения на съседни градове.
Все още не бяха стигали до интимности. Разочарована от предишната си връзка, Нати не бързаше. Не искаше да бъде поредната бройка в нечий списък. Ако докторът я беше търсил само за секс отдавна да беше се отказал.
.....
Доктор Ради Иванов се връщаше от семинар. Вече усещаше умора от дългото каране. И не толкова от него, колкото от борбата с природата. Поройният дъжд не спираше вече няколко часа. Бяха се образували задръствания, започваше да се свечерява. Веднъж да мине Стара планина...
Отби се от пътя. Имаше нужда да се подкрепи с едно силно кафе и да отпочине малко.
Докато го пиеше си мислеше за Нати. Сутринта се чуха и тя го покани официално да отпразнуват рожденния И ден. У тях, само двамата...
Ради прие. Можеше да изчака да премине бурята, но беше свикнал да изпълнява обещанията си. Освен това най-после искаше да признае за чувствата си към нея. Седна в колата и потегли.
.....
Нати огледа със задоволство стаята. Беше се постарала достатъчно. Всичко стоеше на място. Ради се обади преди да тръгне от Русе. Каза И за бурята и че ще кара по-бавно.
Разбира се, нали беше важно да пристигне. Погледна часовника. По неговите сметки след около час трябваше да е тук. Погледна през прозореца.
Ех, че стихия... Сега ли трябваше да се случи?
Нати влезе в банята. Пусна водата и застана под душа. Изпита облекчение. Сякаш отмиваше нещо старо от живота си.
.....
„Боже мой, на къде ли са тръгнали всичките тези хора?” – си мислеше Ради. Отдавна не му беше се случвало да пътува в такова натоварено движение. Притъмняваше още повече. Мразеше да пътува на фарове. Очите го заболяха от взиране и от непрекъснато работещите чистачки. Нати не излизаше от главата му. Спомни си как се запознаха.
„Симпатичната счетоводителка в застрахователната компания. Беше отишъл да оправи застраховката на колата си. Не догледаха, че са изпуснали един подпис. Тя го догони в коридора. Изчерви се от притеснение, докато му подаваше документите отново. Ради видя това и се усмихна.
- Не се притеснявайте! Всички допускаме грешки.
- Извинявайте! Съжалявам за неудобството!
- Ще го приема, но при едно условие. Да ви поканя след работа на едно питие.
Нати се смути малко, но изненадващо за себе си, прие.
Този спомен донякъде намали напрежението от трудния път.
.....
Нати седеше по бельо и се гримираше. Когато привърши, стана и се огледа в голямото огледало. Изпита удовлетворение от видяното. Красиво тяло имаше. С малки стегнати гърди в черен сутиен и дантелени бикини. Свали роклята от закачалката и я облече. Изглеждаше сексапилно. Кой знае, може днес да беше денят, в който да поставят ново начало на връзката си. Отново се огледа с усмивка на лицето. После погледна и часовника. Всеки момент Ради трябваше да дойде.
.....
„Добре поне, че тук движението понамаля”. Ради караше в колоната зад един TIR. Из тези завои по Шипка и при тези условия изпреварването беше немислимо. Само не разбираше нетърпеливостта на джипа зад себе си. Щом изкачиха върха, камионът отби и пропусна колоната зад себе си. Само, че това не помогна много. Тук валеше мокър сняг, което правеше пътя още по-хлъзгав.
„Какво прави този луд отзад?”
Ради задържа секунди повече в страничното огледало. Джипът набираше скорост и започваше рисковано изпреварване на колата му. Наближаваха завой с малка видимост. Ради намали. Отпред блеснаха фарове. Джипът зави рязко в дясно, поднесе се и удари колата му. Завъртяха се и полетяха в дерето, преобръщайки се.
... Ради се опита да се измъкне от колата. Нямаше как. Покривът беше смачкан. Опипа около себе си за телефона. Нямаше го. Оставаше да чака. А тялото го болеше ужасно и ставаше много студено.
.....
Нати се изнервяше вече. Ради трябваше да е тук от няколко часа. Дали не я беше излъгал? Или...
Не искаше да мисли за такъв вариант. Изправи се до прозореца и загледа с очакване. Никой от никъде. Ето едно такси спря пред блока. Идва! Не... не е той. Някаква двойка се прибираше.
Внезапно светкавица проряза небето последвана от силен гръм. Нати се стресна.
„По това време? Що за поличба?”
И сякаш разбрала нещо, седна и заплака.
.....
Спасителите пристигнаха твърде късно. Докато се доберат до двете смачкани коли и ги разрежат, за да извадят хората, мина доста време.
После... всичко беше свършило...
© Христо Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви!!!
-
Понякога съдбата е жестока за съжаление...
Поздрав за разказа ,Ице!!! -
Тъжно...
Поздрав за разказа. -
Благодаря ви, момичета!!!
Целувки!!! -
!!!
Безмълвна съм.
Силни аплодисменти,Ице!!! -
Този разказ го четох снощи/както правя и с някой други разкази/,но този ме разтърси и затова чак сега пиша коментар....
Много,много е тъжен....
Ицо....поздрав и прегръдка!!!! -
!!!
Нямам думи! -
Благодаря ви!!!
Поздрави и целувки!!! -
Страшно замислящ и поставящ въпроси.
Дано да не се случва на никого.
Дано да успяваме да показваме обичта си,
докато не е станало късно.
Благодаря ти, Христо!!! -
Защо такъв край?...
Поздрави, Ице! -
Тъжен край за съжаление!!!
-
Благодаря ви!!!
Животът трябва да бъде показван какъвто е. Не само в розово, а и в другите цветове.
Целувки на всички!!! -
Така увлекателно разказваш!
Хиляди мисли нахлуха в главата ми...уплаши ме...
-
Нещата от живота. Понякога е и жесток, като финала, но ти не си от фабриката на " Арлекин ". Затова и го прочетох ОТ - ДО.
Стискам ти ръка, Христо !
Поздравления !!! -
защо толкоз тъжно?
поздравления Ицо! -
Даааа, въпреки тежкия финал разказа ти е страхотен!
Цунки, Ице! -
Благодаря на всички!!!
Не съм в депресия, напротив чувствам се отлично въпреки трудностите. Но кой ги няма.
Колкото до анонимковцице, не ми пука за тях. Аз поне се подписвам под всяко едно свое нещо, а те дори и под оценката си не смеят.
Целувки на всички!!! -
Един ден ни разсмиваш,друг ден ни разплакваш...Какъвто е животът, всъщност!Поздравления!!!
-
Чудесен разказ, макар и тъжен...в живота за жалост има и тъга.
Браво, Ицо!!! -
Иххх Ице... и ти нещо като мен напоследък - по ръба на депресията... Ми можеше малко по-романтично, розово такова... да се прехласнем и да си отдъхнем облекчени накрая... Ама аз и без това пак се прехласнах, затова поздравления и целувки за разказвача
-
О, колко тъжен финал! Всъщност още като прочетох за бурята си помислих, че ще стане така. Много е жалко, че не е успял да й разкрие чувствата си! Много ми хареса!
-
Уууу,заби ми се в сърцето този край,Ице!
-
Еееее... тоя край не ми хареса...
Нов разказ, моля!
Поздрав, Ице! -
А-а-а-а... НЕ!
Ще стрелям по "пианиста"
Да беше ги целунал поне, Романтикооооооо
Въздействаш!
Ама многооооооооо! -
Анонимните с двойките отново са тук !
Има за какво да ти завиждат ! -
Много тъжно !
И аз като Таня
се надявах на щастлив край...
Харесвам разказите ти ! -
Ама е страхотно, че въздействаш!И то как само!Шока ми вече мина!
-
ЕеЕ, ама той точно имаше намерение да и признае за чувствата си!Не е честно!Ядосваш ме, ей!Разплака ме накрая, през цялото време чета и си мисля "само накрая да не стане нещо, че тази буря..."!И то какво стана Ти го уби накрая, много се разочароваах!
-
Благодаря ти, Нели!!!
Не зная защо така. Така се получи. Напоследък пиша само разкази и то с по-тежко звучене.
Целувки!!! -
Ицо!!!
Потреперих!
И защо този финал?!
-
Благодаря ти, Вероника!!!
Целувки!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
