На съседната улица, близо до почти постоянно калния тротоар, през ноември все валеше. Времето не плачеше, то мъдруваше и причиняваше неудобство на обикновените хора. Семейство Найденови, заедно с многолюдната си челяд, едва се чудеше как да припечелят и без това мизерните си пари. Стивън, единадесет годишно момче, ходеше с прокъсани обувки, а върху палтото му се виждаха едри кръпки.
Често учителят по история го наказваше, защото обикновено не слушаше в час и разсейваше останалите.
С къса кестенява коса, но будни сини очи, той не беше много висок, но умен и обичаше музиката. Вкъщи нямаше място за пиано, а Стивън с часове можеше да слуша класика. В хола се срещаше едно разнебитено старо радио, а любимият му композитор бе Моцарт.
Като най-голямото дете в семейството на Найденови, чистеше, палеше печката, наливаше вода от чешмата на двора.
Баща му беше миньор, а майката гледаше едногодишната Бела, тригодишните близнаци Фани и Стефан.
Еднообразие имаше в изобилие. Мъглата и ревящите деца по ...