Разказвам сега за преживяното
Майка ми е вече мъртва, но това което ми казаха лекарите преди да изстине е, че виждам момента един човек, който живее последните си няколко часа живот.
Стомаха ми се сви на топка, сълзите ми започнаха да текат като река и кръвното ми се покачи. Гледах един жив труп, гледах и не можех да приема тази вече истина и си мислех къде се намирам и защо съм толкова беззащитна, защо не мога да й помогна и мозъкът ми се обърка още повече. Лекарите, които бяха дошли при мен казаха, изпуснат е моментът, когато е можело да й се помогне. Думата МОМЕНТ така жестоко ми се заби в душата, че може да я нося в себе си много години, което да ми се стори като цял живот. Живея като в сън и не мога да ям. Наистина вече нямам представа как ще се грижа за себе си, защото ще се изправя пред проблеми наистина нерешими, но болката се оказа не поносима. Седя пред ковчега на майка си и отново сълзите започват да текат като река, но в този момент спомена отново се връща и картината, кога ...