Рядко можеше да се види стопаджия насред нищото, на поне десетина мили от населено място. Но Джеймс Бартел видя, и дори спря, въпреки че нямаше навика да качва стопаджии. Беше импулсивно решение, взето за части от секундата.
Жената бе млада, облечена в избелели дънкови шорти и светлосиня памучна риза без ръкави. Русата ѝ коса бе затъкната зад ушите, само един немирен кичур се поклащаше вяло пред лицето ѝ, което бе скрито почти цялото от стъклата на големи слънчеви очила – от онези, които обикновено носят полицаите.
Джеймс спря вероятно заради факта, че жената бе с патерици. Всъщност малко по-късно, като се замисли по въпроса, реши, че няма как тези отвратителни аксесоари да са го накарали да спре.
Забелязвайки, че колата намалява, за да отбие вдясно, жената се надигна от камъка, на който седеше, и тогава лъсна причината да използва патерици – левият ѝ крак липсваше. Въпреки че шортите й бяха доста къси, не се виждаше чукан.
Джеймс се притесни, нещо му подсказваше, че го очакват неприят ...