СТРАДАНИЕТО
- Ще се оправиш. Днес ми изглеждаш по-добре - казва Манол на болния си съсед и поглежда разпятието, репродуцирано върху календара, окачен на стената над леглото му.
- За кога да се оправям вече, наборе? Време е да си ходим от тази земя, да направим място и път на младостта.
- Абе, че ще си вървим, ще си вървим, ама защо да бързаме? - клати глава Манол и не откъсва очи от календара.
- Ти какво си се вторачил в разпятието? - пита болният.
- Мисля си за страданието. Виждам, че и ти много страдаш, и като гледам образа на Христос, се питам, щом той, Божият Син, бе хулен, подиграван, гонен и накрая разпънат на кръста, ние не бива да си мислим, че ще ни се размине. Първо ще минем през страданията и изпитанията, преди да вкусим от божията благодат.
- Какво трябва да правим през страданието, Маноле?
- Ще мълчим. Ще мълчим и ще търпим, както е мълчал и е търпял Христос на кръста. Той ни дава пример какво трябва да правим. Когато издържим на изпитанията и страданията, когато се пречис ...