Страх плъзна из градчето. Необясним. Непредвидим. Лепкав страх. От няколко дни неведома сила биеше камбаната на малката църквица. Да речеш, че имаше повод, нямаше. Нито бурен вятър я разклащаше, нито поп дърпаше въженцето ѝ. То и клисар нямаше в градеца и никой не помнеше от кога църквата не бе отключвана. Жителите не се славеха с религиозността си. Когато се наложеше поп да опее някой старец, го викаха от околийския град.
Кръщенета нямаше.
От седмица злокобният звън на спуканата камбана плашеше опърпаните обитатели и смущаваше и без туй неспокойния им сън. Напразно бе и будуването на най-смелия от съгражданите, Каю-комитата, който три нощи варди на пост в двора на църквата. Пак нищо. Освен едно опърпано куче и два котарака никой не нарушаваше нощното спокойствие. Само пустия камбанен звън, като проехтяваше изневиделица без всякакъв повод. На четвъртата нощ Каю разби ръждясалия катинар, качи се по една дървена стълба и прекара цялата нощ до камбаната. Само, че тая нощ камбаната не се о ...