Тя живееше в малък град. Повечето хора се познаваха. Знаеха кой как живее. Какво го мъчи, кое го радва. И всеки си гледаше живота според своите нужди и претенции. Веселина също. Млада жена, която имаше увреждане по рождение, което щеше да носи до края на дните си. Отгледана с много грижи, тя бе учила в помощни училища, които я бяха държали встрани от своите връстници. Увреждането й бе психическо, изразяващо се в бавноразвиващо се поведение. Трудно общуваше, инатеше се, вършеше неща, които нормален човек не би си и помислил, но беше отговорна към пари, към задачи, които й бяха поставяни.
Веселина бе пенсионирана по блест, малко след като бе завършила средното си образование. Родителите й се бяха опитали да намерят подхдяща работа като за нея, но никъде не я приемаха. Премина през комисия, която я освидетелства и пенсионира. Ежедневието на младата жена бе сиво и монотонно. Тя се бе ангажирала да мие съдовете в своя дом. Така се чувстваше полезна. Обикаляше от стая в стая. Надникваше в ку ...