Хубаво вали. Снегът не е нито на парцали, нито на топчета като суграшица. Ситен е – бръчки на млада жена, остър – език на млада жена, и красив като млада жена. Прави пакости и едни го ругаят, други му се възхищават.
– Проклетия! – ръмжи Симчо. – Това чудо няма да спре никога!
– Ще спре – опровергава го Натанаил. – Ще спре, къде ще иде. Ама защо?
Снегът не спира. Трупа и образува преспи. Под преспите има автомобили със замръзнали акумулатори, локви, лопати, боклуци, мръсотия и кал.
Симчо е таксиметров шофьор. Бизнесът е добър по това време, защото много хора предпочитат да ползват градския транспорт и не изкарват личните си автомобили. Така призовават от Общината: „Умоляват се гражданите... така и така... стойте си вкъщи и не използвайте личните си автомобили... Градският транспорт е за предпочитане”.
Обаче Натанаил знае, че градският транспорт никакъв го няма, когато вали – защото е обществен. Или закъснява, или изобщо не идва. Шофьорите полудяват или просто ги хваща страх от нещо. Вси ...