Сряда беше най-обикновен ден, малко навъсен, но някак сдържан и спокоен. Божидара се приготви за тръгване – облече се, разреса косата си, сложи и шал – беше хладно по ноемврийски, взема нотите си, цигулката и тръгна. Роклята и концертните обувки беше занесла сутринта, на генералната репетиция. Реши да отиде пеша до залата, да подиша малко „витошки” въздух. Свърна по малката уличка в дясно и спря на светофара. Мислеше за концерта – няколко пъти беше свирила с филхармонията, беше уверена в себе си. Вървеше, оглеждаше витрините, мислеше за втората част - как да постигне оня бляскав и мек звук, да, просто малко повечко внимание. Усмихна се леко – сети се как по цял ден като малка беше с баща си по репетиции и все се провираше между балерини, певци, диригенти, а вечер често заспиваше на стола докато чакаше края на спектакъла. Сега вече, на двайсет години, пое пътя на професионалния музикант. Когато изсвири като малка Вариации от Комаровски, баща ѝ я заведе на сладкарница, свирила много хуба ...