СТРАНЕН ХУМОР
В кабинета ми, чиято врата обикновено стоеше отворена, влезе секретарката ми фрау Швайгер. Преди да я попитам какво има, тя кратко и ясно докладва:
„Френската ви виза е готова, но трябва лично да си я получите от френското консулство в Бон. Тук има подробен план на града, точния адрес на консулството, приемните часове, съответните телефонни номера.” и ми подаде тънка найлонова папка.
„Браво! Точно навреме.”, благодарих „изчерпателно” и добавих, по-скоро на себе си:
„Дори си мисля дали няма да е по-добре да тръгна още днес. Предполагам, че ще успея да пристигна навреме в Бон.”
„Със вашата кола и при вашето състезателно шофиране това няма да е проблем, но за всеки случай в папката ще намерите и пътна карта, на която с червени кръстчета са отбелязани местата, където има ограничения на скоростта, а вие сам знаете какво значи това – вече сте получавали скъпо струващи радарни снимки за превишена скорост. Но...”
„Какво но...?
„Ами... може да се наложи да закъснеете във Франция, ...