Да готвиш Боб е изкуство. Разбрах го, когато започнах да се изявявам като домакиня. Възприемах готвенето като игра. Свекървата реши ли, че ще готви снахата, тоест аз, започваше да ми подготвя продуктите. Изваждаше още в ранни зори продуктите - чушка, малка глава лук, едно доматче, лъжичка червен пипер, две лъжици брашно, магданоз и най-важното джоджен.
Е, бясно ми става, когато насабахлями рано стана да пийна една водица, а после отново ми се ще да се изльовря в леглото, а тя вече се е представила като свекърва... Мърморя си с неуважение към нея в среден род - То, не се спира да си измисля как да трови снахичката си.
И да, права ще е - льоврене ще е, когато зная, че на обяд ще дойде мъжката част от семейството и ще очаква младата снаха, булка, да поднесе топло йедене, пък каквото и да йе то, мама му.
И... пепел ми на уста, че говоря така грубовато.
Ей на... събуждам се за водица и гледам върху дъската за хляб наредени продуктите, отстрани препълнена паница с боб. Точно 300 грама, за да ...