Преди време, един комар ли, убиец на мечти ли, влетя при мен на работа - стопанисвах зоомагазин тогава. Отворено нали, топла вечер, проветрява се. Чувам едно гадно и специфично "бжцт-шжш-бжцчт" да се носи във въздуха. Видях почти веднага източника и лошо ми стана. Размер почти колкото длан човешка. Мъжкият комар ли беше по-голям, женският ли, не помня. Какво значение има полът в такава ситуация? Тънки крачуни, а крилете с размера на мини делтапланер и се блъска гневно тук, блъска се ядосано там. Все едно аз съм му виновен за лошия Вторник - видиш ли защо има магазин на това място, защо крушките заслепяват така силно и къде тук може да се насмучи едно хубаво, за да си оправи настроението. Това нали в девет вечерта. Навън тъмно, помещението свети и се вижда какво става вътре, а аз какво става отвън - не. Ако се гледах отстрани, може би щеше да ми е смешно. Не ми беше смешно..
Спира по едно време гадното полу-шумолене, полу-жужене. Кацнал нашият на стената високо и мълчи оглушително - вер ...