Ейприл пак остана сама. В средата на Страшният път. Жив човек не беше стигал дотук. Беше сам - самичка и много гладна. Изправи се на малките си крачета и пое напред по пътя. Гъстата ѝ,черна коса,беше толкова порасла, че стигаше до глезените ѝ. Вървеше и вървеше... Беше толкоз гладна. Изведнъж Ейприл видя една огромна гъба. Тя пристъпи към нея, решена да утоли поне малко глада си. Гъбата, като някакво чудовище се изви, нарасна поне три пъти и погълна Ейприл. Но каква беше тази гъба!? Ейприл се огледа. Там имаше тераси, стълби с парапети... Тя започна да се изкачва по стълбите, които бяха в страни от нея. Странно всичко тук беше направено от черен мрамор. Навсякъде сновяха огромни черни мравки. Те бяха въоражени с дълги стоманени копия. Ейприл вървеше нагоре, а сякаш слизаше надолу. В един момент се озова в средата на голяма арена. Трибуните ѝ бяха пълни с черни мравки, които крещяха и викаха на неразбираем мравешки език. Чак сега нашата Ейприл разбра, че е в центъра на тази мрачна гъба. ...