1 мин за четене
Ейприл влачена и бутана от тези червеи заспа.
Когато се събуди видя срещу себе си червените очи на червеите. Те бяха наредени на дървени ниши. Най - отпред стоеше десетметров черей. Той гледаше втренчено Ейприл. И тъкмо,когато щеше да погълне Ейприл, нещо грабна момичето. Тя видя един огромен клюн. Огромна птица беше понесла Ейприл в небето. Момичето виждаше под себе си гъстите гори. Усещаше силният вятър. След малко разбра, че е в ноктите на някаква хищна птица. След това помнеше, че тупна в нещо, като слама. И пак заспа.
Събуди се посреднощ. Огледа се, а до нея два двуметрови клюна. Това бяха малките деца на хищната птица. Тя си беше помислила, че е донесла червей, а донесе нашата Ейприл. Уморена от тревогите Ейприл продължаваше да спи. По едно време тя се размърда. Тогава малките деца на птицата опряха огромните си клюнове до лицето ѝ. Те без да искат прегърнаха с белите си криле, черните коси на детето. В просъница Ейприл си помислила:"Защо не ме изядоха! Защо не ме убиха!".
Рано н ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация